Различни вещества от външната среда могат да окажат неблагоприятен ефект върху сърдечносъдовата система - сърдечния мускул и съдовете. Под токсични ефекти върху сърдечносъдовата система се разбират неблагоприятните ефекти на различни химични вещества, тежки метали, медикаменти и други токсини.

Според Американската сърдечна асоциация кардиомиопатиите, причинени от токсични вещества, спадат към вторичните кардиомиопатии.

За алкохола е доста добре проучено негативното му влияние върху сърдечносъдовата система. Основните механизми на токсично увреждане включват неврохуморални механизми с поява на съдов спазъм и исхемия, както и директен токсичен ефект върху миокарда. Изтъкват се още натрупване на свободни радикали, липидна пероксидация, повлияване на липидните нива в кръвта.

Кардиотоксичността причинена от алкохола се свързва с изява на контрактилна дисфункция и прояви на сърдечна недостатъчност. Също така се повишава рискът от животозастрашаващи камерни аритмии и внезапна сърдечна смърт. Токсичните ефекти на алкохола са добре известни и често срещани поради широката му употреба в общата популация.

10 грама абсолютен алкохол се съдържат в 30-35 мл концентрат, 100-150 мл вино или 280-330 мл бира. Неблагоприятни сърдечносъдови ефекти се наблюдават при продължителна употреба на над 30-40 грама алкохол дневно. Умереният прием, което означава 3-9 питиета дневно се свързва с понижаване на риска от сърдечносъдови заболявания. Всяка консумация над тези граници се отразява неблагоприятно.

По-специално това е изява на систолна и диастолна дисфункция на лява камера, развитие на артериална хипертония и на сърдечни аритмии, включително внезапна сърдечна смърт.

Алкохолът, както и неговите метаболити - ацеталдехид, етилов етер и ацетат, оказват директен токсичен ефект върху сърдечния мускул посредством гореспоменатите механизми. Той води до развитието както на систолна, така и на диастолна дисфункция.

Повлияването на диастолната функция се осъществява посредством развитието на интерстициална фиброза и левокамерна хипертрофия. Тези промени се откриват ехокардиографски дори и при пациенти, които нямат клинични прояви.

Систолната функция на лява камера може да бъде засегната дори и при консумацията на малки и умерени количества алкохол. При 30 % от хроничните алкохолици, които нямат симптоми се открива, посредством ехокардиография, систолна левокамерна дисфункция - понижаване на фракцията на изтласкване (ФИ). Продължаването на системната злоупотреба с алкохол при тези пациенти в последствие ще доведе и до изява на симптомите на сърдечна недостатъчност. Тези симптоми са резултат от прогресиралата с времето дилатативна кардиомиопатия.

Нещо повече, водещата причина за развитието на неисхемична дилатативна кардиомиопатия в света е хроничният алкохолизъм. Приемът на повече от 240 мл концентрат или 1 литър вино в продължение на 5 години може да доведе до развитието на неисхемична кардиомиопатия при мъже. 

Жените са по-чувствителни към алкохолната кардиотоксичност в сравнение с мъжете. При тях по-ниски количества алкохол и за по-кратко време могат да имат идентични неблагоприятни ефекти.

Алкохолът посредством повишаване нивата на катехоламините, ренина и алдостерона води до покачване на стойностите на артериалното налягане и трайното развитие на артериална хипертония. 

Сърдечните аритмии са често срещан неблагоприятен ефект на алкохола. Най-често регистрираната аритмия при злоупотребяващите е предсърдното мъждете. Пристъпите на предсърдно мъждене често възникват след алкохолен запой и са известни като heart holiday syndrome. 

Наличието на хипертрофия и фиброза на миокарда, нарушена автономна регулация и електролитни нарушения в комбинация с прием на алкохол повишават аритмогенността на миокарда и са предпоставка за възникване на предсърдно мъждене. Рискът допълнително нараства при пациенти над 65-годишна възраст.

Връзката между консумацията на алкохол и изявата на предсърдно мъждене е праволинейна и дозозависима. Затова най-сигурният начин за редуциране на епизодите на мъждене е въздържанието от алкохол. Други нерядко срещани ритъмни нарушения, резултат от алкохолната токсичност, са камерните екстрасистоли и камерната тахикардия.

И все пак малките до умерени количества алкохол понижават честотата на сърдечносъдовата заболеваемост и смъртност, за разлика от големите количества алкохол. Това става посредством много фактори. Най-значимите благоприятни ефекти са резултат от повишаване нивата на HDL- холестерола и апопротеин А-I, потискане на тромбоцитната агрегация, понижаване на концентрацията на фибриноген в кръвта.

В допълнение малките количества алкохол понижават нивата на CRP, левкоцитите и подобряват фибринолизата в организма. Разбира се, между отделните пациенти и между половете съществуват известни различия. И все пак приемът на 10 г абсолютен алкохол при жени и 20 г за мъже може да окаже благоприятен дългосрочен ефект върху сърдечносъдовата система. 

Източник: Puls.bg