Все по-често забелязваме навсякъде около нас затлъстяващи хора. Обикновено обвиняваме за това бързата или пакетираната храна, хормоналния дисбаланс, липсата на движение и спорт. Всичко това е така, но много често в основата на наднорменото тегло стои именно стресът. Когато организмът е подложен на много стрес, той започва да трупа килограми, което се явява негова защитна реакция. Например, понякога хората си правят хормонални изследвания, от които излиза, че всичко е в норма и няма реална причина, която да възпрепятства отслабването, а подлагането на тежки диети отново не дава резултат. Това смазва и волята, и психиката на човека.

Отново ще Ви говоря за човешката душа. Ще Ви се стори странно, но тя играе основна роля. Ако не харесвате тялото си, постоянно се оплаквате от него, не го обичате, уважавате и не се грижите за него, то ще Ви отвърне със същото и няма да изглеждате и да се чувствате както Ви се иска на Вас. То често ще боледува и ще се предава пред трудностите. Много често няма да го чувствате като свое.

Истинският процес на отслабване започва с приемането. Когато човек приеме своето тяло и се научи да обича себе си такъв какъвто е, той започва най-важното и дълго пътуване към себе си.

Това не е никак лек процес, особено когато дълго време сте подминавали огледалото вкъщи със страх и погнуса от това, че няма и следа от човекът, който някога сте били. Трудно е, когато от години не сте си задавали въпросите: „Какво обичам наистина?“, „Какво истински ми харесва?“. Това е все едно отново да се учите да ходите.

Този процес е наистина труден и включва в себе си прочистването на „отровните“ контакти, натоварващите отношения и чувството, че сте длъжни на хората, стоящо в основата на човешкото мислене: „Длъжен съм да направя това, защото другите го очакват от мен, въпреки че изобщо не ми харесва.“

Най-важното, което е необходимо да направите, е да се отървете от безкрайните „трябва“ и „длъжен съм“. Нищо не трябва. Нужно е единствено да бъдете щастливи и себе си.

Добър ефект за свързването Ви със себе си имат разходките сред природата, медитацията, воденето на дневник и поставянето на малки ежедневни задачи, които да изпълнявате. Едва, когато се научите да „чувате“ душата си, може да започнете с хранителен и тренировъчен режим, които да подпомогнат физически духовната работа, която сте свършили до този момент.

Като начало на дългото пътуване ти предлагам да прочетеш една стара притча за щастието.

Ризата на щастието

Живял в далечни времена през единадесет морета, девет планини и сто и три гори най-богатият владетел на света. Наричали го „цар на царете”, защото в неговите съкровищници имало огромни и несметни богатства и никой друг цар нямал такива съкровища.

Войската му била най-могъщата по цялата земя и нямало сила, която можело да я разгроми. Градините му били пълни с най-редките цветя, растели някога по земята, а в чудни езерца плували риби от близки и далечни морета. По клоните на дърветата пеели птици с вълшебни гласове. Дворецът бил огромен и построен от майстори на майсторите. Всичко било изящно и обсипано със скъпоценни камъни.

В съкровищницата на този владетел имало богатства от всеки край на света, както и от дълбините на океана. Той по цял ден се разхождал из своите покои, развял червената си кадифена мантия, короната му се поклащала върху главата, а той размишлявал. Един ден не издържал и свикал висшия съвет на царството.

- Събрах ви тук, защото искам да ви попитам нещо. Имам всички съкровища на света. Най-красивите градини и чудни цветя, птици, които пеят с вълшебни гласове, зали от злато и изумруди, но сърцето ми не се усеща щастливо. Защо не съм щастлив?

Неговият въпрос увиснал във въздуха, а мъдреците навели глави. Никой не знаел защо е така. В този миг мъдрецът, който обикновено гледал небето, погледнал своя цар и рекъл:

- Защо не си щастлив ли? Нямаш ризата на щастието.

- Къде е тази риза? Веднага ми я донесете! - заповядал царя.

- Никой не може да ти я намери и донесе. Трябва сам да я потърсиш по света. - отвърнал мъдреца.

Речено – сторено. Царят се преоблякъл като обикновен търговец и тръгнал на път. Пътувал дълго. Срещал много хора. Все разпитвал:

- Случайно да имате ризата на щастието? - но никой не знаел къде се намира тя.

- Щастлив човек ли си? - Но никой не казвал, че се усеща такъв.

Питал богати крале и търговци. Питал капитани на кораби и занаятчии, но никой не бил толкова щастлив, за да я има. И в един топъл ден като прекосявал едно поле зърнал човек, който копаел нивата си. Спрял до него и рекъл:

- Ти щастлив ли си?

Човекът надигнал морното си чело, погледнал го и отвърнал:

- Аз съм най-щастливият човек на земята!

- И как така? Кое те прави толкова щастлив? Моля те, отговори ми.

- Виж, там край реката бялата ми спретната къща. В нея са обичаната ми жена и моят невръстен син. Работя земята за тях и това ме изпълва със щастие.

Тогава богатият цар се зарадвал.

- Прекосих много страни и търсех щастлив човек. Моля те, дай ми своята риза на щастието.

Мъжът го стрелнал с поглед и продумал:

- С радост, но аз нямам риза.

Така владетелят научил една проста истина: щастието е там, където е сърцето ти.

Не богатства или палати са нужни за да изпиташ истинското щастие.

То е само за човешките сърца, които са способни да обичат, при това дори да нямат риза на гърба си.

Студиото за психично здраве на терапевта Стефка Петкова в град Пловдив се намира на улица "Константин Геров" 10.

Телефон за контакти: 0887492930

Килерът на душата: Психологическите проблеми на новото детство"Едно от най-хубавите неща, които могат да ти се случат в живота, поне според мен, е да имаш щастливо детство.” – Агата Кристи

 

Спонсорирана публикация.