100 хиляди са пациентите с деменция у нас, като 75 - 80 на сто от тях са със Алцхаймер. Болестта засята предимно хора над 65 годишна възраст, но има един контингент от 4- 5 на сто , които развиват болестта преди 50- та или 60- тата година,  каза пред "Хоризонт" на БНР професор Пенко Шотеков, началник на Клиниката по нервни болести в Университетска болница "Свети Иван Рилски".


На 21 септември се отбелязва Световният ден за борба с болестта на Алцхаймер.

"Съдовата деменция е свързана винаги с някакво сърдечно съдово заболяване, най-често хипертонична болест, дълготрайна, нелекувана както трябва или пък някаква сърдечни заболявания - най-често аритмия, и се дължи на лезии увреди на мозъка вследствие на засягане на малките съдове на мозъка.

Така че често пъти като направим при един възрастен човек ядрено магнитен резонанс, виждаме ги тези лезии пръснати в централната нервна система. При тази вид деменция - първо, тя се развива много по-бавно и постепенно. Освен това там ядрото на личността както ние казваме - кой си ти, къде живееш, какво правиш, винаги дълго време е запазено, докато се загубват паметовите функции и оперативната памет най-често. Това състояние може да продължи доста по-дълго време, отколкото една деменция, която е от дегенеративен тип, каквато е болестта на Алцхаймер", обясни професор Пенко Шотеков.

Когато човек има нарушения на паметта, трябва да потърси лечение от невролог.

В България има не много центрове, които се занимават с тези заболявания и които правилно насочват диагнозата и съответно лечение, ако е необходимо."

"Това, което съществува на пазара и което е утвърдено като лечение, това са медикаменти, които са три вида."

В момента има над 100 субстанции, които се изследват за лечението на това заболяване. Тук се навлиза дълбоко в биохимията на обмяната на клетката.

"Интелектуалният труд, социалните контакти подобряват състоянието или поне задържат заболяването. На възрастни хора ние препоръчваме, независимо дали имат някакави начални разстройства на кондицията, първо да поддържат много социални контакти. Да се събират с близки, познати на кафенце, с роднини, хоби - рисуване, готвене. Това хоби да го поддържат. Да се занимават с умствена дейност - четене на книги, на списания, на вестници, гледане на телевизия, коментиране на събития, решаване на ребуси. Не трябва да оставяме мозъка да мързелува", посъветва професор Пенко Шотеков.