Един лекар в Пловдивско обслужва средно 191 пациенти. Обезпечеността със специалисти в областта е много по-добра от тази на национално ниво. Средно за страната един лекар се грижи за 231 души. Подобна е ситуацията и при осигуреността на населението с дентални медици. При средно за страната 912 души на 1 лекар по дентална медицина, в област Пловдив този показател е 563 пациенти на 1 дентален специалист. Това става ясно от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги, която Министерският съвет прие в края на миналата година.

Общо на територията на Южен централен район, в който влизат Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково, са регистрирани 5 710 лекари и 8 619 медицински специалисти по здравни грижи. Те обаче са разпределени неравномерно, с голяма концентрация в Пловдив, където се намират над 60% от лекарите и над 54% от медицинските специалисти по здравни грижи. В област Кърджали например 1 лекар се грижи за 428 пациенти, а средно за района 1 медик се пада на 244 души.

Системата на здравеопазването в Южен централен район е сравнително добре изградена, с развита мрежа от здравни заведения, показват данните. На територията на района към края на 2021 г. функционират 71 лечебни заведения за болнична помощ с 11 792 легла, 417 лечебни заведения за извънболнична помощ с 192 легла и 24 други лечебни и здравни заведения с 144 легла. В района има 44 многопрофилни болници, 22 специализирани болници, 3 центъра за психично здраве, 1 комплексен онкологичен център, 19 диагностично-консултативни центъра, 136 медицински и 11 дентални центъра, 243 самостоятелни медикодиагностични и медико-технически лаборатории, 5 центъра за спешна медицинска помощ и 49 филиали за спешна медицинска помощ, включително и 4 изнесени екипа.

На ниво област основната част от болничните заведения е концентрирана в област Пловдив. В нея болничните заведения са 34, което представлява почти половината от общия брой на болничните заведения на територията на региона. От друга страна, в област Кърджали са съсредоточени само 6 болнични заведения, което е 8,45% от общия брой за региона.

Осигуреността на населението с болнични легла е 843 на 100 000 души, които обаче също са неравномерно разпределени в отделните области. В област Хасково например се падат 492 болнични легла на 100 000 души, а в област Пловдив 1 015 болнични легла на 100 000 души. Сходна е ситуацията и по отношение на структурите за извънболнична помощ, където разпределението между отделните области също е неравномерно. В област Кърджали има 1 диагностично-консултативен център и 5 медицински центъра, като липсват дентални и медико-дентални центрове, а в област Пловдив са разкрити 10 диагностично-консултативни, 82 медицински, 11 дентални и 8 медикодентални центъра. Тези разлики обуславят и значително неравнопоставеност в достъпа на населението от района до медицински услуги.

Осигуреността с медицински специалисти по здравни грижи в лечебните и здравни заведения за болнична помощ спрямо населението в отделните области на южния централен район също не е равномерно.

В Пловдив показателят е по-добър дори от средния за страната, съответно 42,4 на 10 000 души население, спрямо средно 38,4 на 10 000 население за страната. С най-ниско покритие на населението с медицински специалисти по здравни грижи в болничната помощ са областите Кърджали и Хасково, където показателят е значително по-нисък от средния за страната, като е под 30 на 10 000 население, а по отношение на осигуреността с медицински специалисти извънболничната помощ са областите Смолян и Пазарджик. Като цяло съотношението лекар-медицински професионалисти по здравни грижи за региона е 1:1,5, при минимално изискване 1:2 и оптимално 1:3. В отделните области ситуацията е дори още по-лоша, например в област Пловдив е 1:1,36, а в област Пазарджик е 1:1,46.

Най-сериозен недостиг има при лекарите със специалност „Инфекциозни болести", „Кардиология" и „Пневмология и фтизиатрия".

По отношение на причините за смърт в региона, на първо място са болести на органите на кръвообращението, следвани от новообразувания и болести на дихателната система. Водещите причини за смърт в Южен централен район са характерни за цялата страната, но стойностите са по-високи от средните за страната. Например средният брой починали на 100 000 от болести на органите на кръвообращението в региона е 1 188.5 спрямо 1 163.2 за страната. От новообразувания в региона е 259.9 спрямо 250,4 за страната, от болести на храносмилателната система е 50.8 спрямо 62.9 за страната.