Д-р Цветко Георгиев: Вируси и храни може да доведат до аномалии при плода

Д-р Цветко Георгиев е завеждащ Отделението по хирургия на новороденото и вродените аномалии към Клиниката по детска хирургия в "Пирогов". Завършва медицина в София през 1992 г. и започва работа в Ботевград. От 1996 г. кариерата му е свързана единствено с "Пирогов". Има две медицински специалности - "Хирургия" и "Детска хирургия".

Специализирал е лапароскопска хирургия, неонатална хирургия и детска колопроктология. Д-р Георгиев е автор на десетки публикации в областта на неонаталната, детската хирургия и хирургията на вродените малформации, има собствени разработки при реконструктивни операции при аноректални аномалии и болест на Хиршпрунг. Член на дружество по детска хирургия и EUPSA. Д-р Георгиев бе избран за "Лекар на годината за София". Ето какво сподели той пред Dir.bg.

- Д-р Георгиев, честита награда "Лекар на годината за София". Когато идва такова признание от колеги, какво изпитва човек, за какво мисли?

- Преди всичко тази награда мен ме изненада. Също така смятам, че е награда не само за моя труд, а е награда и за всички колеги, с които работя, за всички лекари в моя екип - реаниматори, анестезиолози и т.н. Просто работата ни е екипна и не може да бъде дело само на един човек. Работим с малки деца, с новородени, а това е един процес, който свързва лекари с различни специалности и благодарение на общите усилия можем да постигнем добри резултати. Определям тази награда като едно признание за труда на всички в екипа.

- Това ли изпълва със смисъл думата лекар?

- Наградата е първа, но смятам, че има нужда от нея, защото така се определя стойността на съсловието и го обединява. Това е и начин да може да съществува и коректив в работата на различните лекари. Бих определил наградата като събирателна и обединителна.

- И кое е по-приятно - трудът ви да бъде оценен и признат от колеги или когато спасите живот?

- Вижте, двете неща имат различна стойност и носят различен смисъл. Нашата работа е да бъдем лекари и то всеки ден, а не да бъдем медици един път в годината. Това е и моят стремеж.

- Съвременната медицина позволява на вас, лекарите, да спасите живот. Това за вас просто работа ли е, или е победа над природата?

- Съвременната медицина дава огромни възможности. Аз работя повече от 25 години и съм свидетел на възможностите, които имаме днес, като ги сравнявам с това, което бе, когато започнах. Технологиите се развиват и то за добро. В началото на работата ми просто усилията на лекарите не бяха така добре подпомогнати от новостите. Днес, сега имаме много по-големи възможности. Говоря и за съвременни медикаменти, които разкриват нови хоризонти. Просто те дават възможност да се изяви медицинското знание в друга посока. Това е един огромен напредък. Нещо, което преди ни се е струвало като чудо, днес е рутина и ежедневие.

- Когато не успеете, въпреки че сте положили всички усилия...

- Тогава е много трудно. Защото става въпрос за загуба на дете. А това е много тежко събитие. За жалост се сблъскваме и с това. Полагаме всички усилия, на които сме способни, но това понякога дава резултат. Трудно се приема една такава загуба. Лично аз ги нося в себе си.

- Вие се сблъсквате с тежки случаи, свързани с бебета с аномалии. Увеличават ли се? Каква е тенденцията?

- Не мисля, че се увеличават. Запазва се една постоянна бройка. Предвид и по-малката популация у нас, мога да кажа, че това, което сме отчитали като брой деца с аномалии преди 30 години, е почти същото и днес. Няма някаква тенденция за увеличение. Просто нашата работа, на екипа в "Пирогов", се увеличава, защото се очертаваме като един от водещите центрове в страната и много колеги от цялата страна насочват пациенти към нас.

- Имате ли статистика за бебетата с аномалии у нас?

- С най-тежки проблеми, които изискват реконструктивни операции, по наши данни, защото повечето такива бебета минават през нас, е около 250-300 деца. Ние оперираме много повече бебета, при които има по-леки проблеми, които са в обема на т.н. средна хирургия.

- Има ли полова зависимост при бебетата с аномалии?

- Определено има заболявания и аномалии, които имат полова характеристика. Но това е нещо, което е установено в медицината, и не е въпрос на дебат.

- Вече може да се хване аномалия, която е в много ранен етап на бременността - още докато плодът се развива. Как преценявате шансовете за живот в такъв момент?

- Това е един много тънък момент в комуникацията с родителите. Както казах, с напредването на технологиите имаме такава възможност. Вече има апаратура, която ни позволява да се прави много точна преценка на развитието на плода. Това е залог и за развитието на един нов клон в медицината - цветалната хирургия. Говорим за корекции, които се извършват вътреутробно. В други случаи хващането на проблем в ранен етап дава възможност за разговор с родителите да се запознаят с това, което им предстои, което ги очаква. И те да вземат решение за бъдещето на тази бременност. Как тя ще протече, какво ще се случи и т.н. За мен, като специалист, който коригира аномалии, е много трудно такова общуване, защото аз трябва да дам пълна информация за заболяването, с което ще се роди тяхното дете. Какъв ще е пътят, който ще трябва да извървят - понякога говорим за 3-4 операции в различни периоди от живота на детето при неговото израстване, докато постигнем траен и добър резултат. Всички тези операции крият своите рискове. Но напоследък забелязвам една тенденция, че младите родители, които се сблъскват с такова изпитание в живота си, приемат нещата спокойно и са изключително наясно с това, което ги очаква. И те взимат много сериозни решения да запазят едно такова дете, а не да го премахнат. Те решават да извървят един такъв път, а това е свързано с едно голямо доверие към нас и нашата работа. Това показва и нивото, към което ние се стремим.

- Споменахте младите родители, а може ли да говорим за зависимост между късната бременност и по-голяма вероятност за увреден плод?

- Не бих казал. Много е индивидуално всичко. Повечето аномалии, с които се сблъскваме, настъпват в етапа на образуването на органи в плода. Често причините за аномалиите не са ясни, те са комплексни - дали вируси, дали храни, дали нещо друго. Никой не може точно да определи какви са причините за част от вродените аномалии. Искам да уточня, че говорим за вродени аномалии, а не генетични. Друга теза, която се коментира, е, че при инвитро процедурите има по-голяма честота на вродени аномалии. И за тях ще кажа, че няма много ясна статистика в тази посока. Последните 5 години зачестиха като брой инвитро процедурите в България. Нашите наблюдения не са толкова ясни, че има разлика между аномалиите при една нормална бременност и при зачеване инвитро.

- Споменахте, че в "Пирогов" правите операции на около 250-300 бебета с тежки аномалии. Как стоят нещата с финансирането, когато става въпрос за изключително сложни интервенции на малки пациенти - говорим за лечение на деца до 1 година...

- Малко ще доразвия нещата, защото това е цифрата за по-тежките пациенти, при които имаме тежки аномалии. Иначе в "Пирогов" правим над 2000 операции годишно. Финансирането е... как да се изразя - то е ахилесовата пета на българската медицина. Навсякъде има недостиг на средства, защото няма разчет на стойността на дейността. Тоест, колко струва лекарският труд, колко струва точно една оперативна намеса... И на тази база е трудно да говорим за оценка. От друга страна стоят и лимитите в болниците. Нали разбирате, че не можем да лимитираме раждането на едно дете, което ще има нужда от помощ. Няма как да кажем, че този месец ще се родят Х деца, за да знаем, че толкова деца ще оперираме. Това са административни абсурди, с които аз не мога да се съглася и не мога да приема. Ние работим, срещаме разбиране от болничното ръководство, което подпомага тази абсурдна ситуация да може да бъде избегната. Средствата са недостатъчни. За сравнение една такава интервенция в други европейски страни, с които ние се стремим да се съпоставим, струва около 10-20 пъти повече отколкото при нас.

- В началото на годината спасихте бебе с тумор, който е бил голям колкото главата му. Как е то?

- Детето е много добре. Вече е пораснало. Родителите направиха контролни прегледи и всичко е както трябва. Детето вече няма нужда от проследяване, защото за нас то е здраво.

- Последният тежък случай, с който сте се сблъскали, какъв е?

- Последният тежък случай бе много, много тежък. Става въпрос за бебе на месец, което имаше много голям вроден тумор, който обхващаше бъбрека. Туморът буквално изпълваше целия корем на бебето и беше много напреднал. Наложи се една изключително критична операция, бих казал даже с огромен риск, но за наша радост успяхме да спасим живота на това малко момиченце. То сега провежда съответното допълнително лечение. Вече е на 3 месеца и расте нормално за радост на родителите си. Много съм щастлив, когато видя тези хора, защото знам колко отчаяни бяха те. Ние не давахме големи надежди, защото ситуацията бе наистина много тежка. Всеки път, когато дойдат, има толкова много обич и радост в очите им, че това няма как да се опише с думи.

- Колко е бил голям туморът, който сте отстранили?

- Туморът бе много голяма част от теглото на бебето. Когато се е родило детето, то е било около 3,5 килограма, а туморът бе към 1,2 кг. Предизвикателството бе голямо.