Д-р Емилия Начева е специалист гастроентеролог, част от екипа на Клиниката по гастроентерология към УМБАЛ "Каспела". Завършила е Медицински университет - Пловдив през 2017 г. Своята специалност по Гастроентерология придобива през 2022г. Извършва високоспециализирани диагностични и терапевтични процедури. Член е на Български лекарски съюз и Българско дружество по неврогастроентерология и мотилитет. Има множество участия в национални и международни конгреси и семинари по специалността.

– Д-р Начева, как промяната на сезона влияе на хранителните ни навици и как това се отразява на стомаха?

– Смяната на сезоните е свързана с промяна в начина на живот, което неминуемо се отразява върху храносмилателната система. Причините за това са няколко – промяната в менюто, двигателната активност, хормоналните нива и промяната в чревната микробиота. Чревната микробиота представлява, най-общо казано, броят и видът на микроорганизмите, които живеят в червата.

По отношение на храненето – най-осезаема е разликата при прехода от летните месеци към есента и зимата. Това естествено се свързва с консумацията на определени храни. Лятото се характеризира с по-висок прием на богати на фибри, витамини и минерали плодове и зеленчуци. През есента и зимата зачестява консумацията на консервирани храни, колбаси, червени меса. Те съдържат повече нитрати, които при определени условия се превръщат в нитрити и нитрозамини. А нитрозамините са доказан канцероген – вещества, които могат да доведат до развитие на злокачествени заболявания. Червените меса са също така богати на желязо, което причинява оксидативен стрес и има отношение към риска от малигнени заболявания.

По отношение на двигателната активност – през лятото сме по-активни физически, което е свързано с отделянето на редица хормони и поддържането на нормално тегло. През студените месеци намалената активност и повишеното телесно тегло, респективно затлъстяването, водят до редица усложнения. От страна на храносмилателната система това са по-честа изява на хиатална херния, обостряне на гастроезофагеална рефлуксна болест, както и повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, инсулинова резистентност и захарен диабет. Повишената двигателна активност намалява нивата на хормона грелин (хормона на глада). При стресови ситуации кортизолът повишава неговите нива, което допринася за преяждането през зимата.

По отношение на чревната микробиота – проучвания показват, че през зимата разнообразието на микроорганизмите намалява, което отново е свързано с храненето. През зимните месеци се консумират повече нишестени храни и често се преяжда, докато през лятото разнообразието е по-голямо благодарение на по-високия прием на фибри и витамини.

Сънят също е изключително важен. Нарушенията в циркадните ритми през зимата са чести, тъй като се излагаме на по-малко светлина. Това води до намалени нива на витамин D, серотонин и мелатонин, което увеличава риска от депресивни епизоди. Ниското ниво на витамин D е свързано и с повишена чревна пропускливост, понижен имунитет и неблагоприятни ефекти върху организма. Серотонинът влияе и върху апетита – при депресия някои хора отслабват, но значително по-голямата група наддава, като чрез сладки и висококалорични храни се опитва да компенсира дефицита на тези вещества.

– Могат ли топлите напитки и супите да предизвикат дискомфорт?

– Напитки, консумирани над 65°C, са доказан рисков фактор за рак на хранопровода. Иначе именно течностите, двигателната активност и супите (топли, но не горещи) подпомагат перисталтиката и храносмилането. Приемът на адекватно количество течности е много важен. През лятото естествено се стремим да сме по-хидратирани, но зимата често пренебрегваме това.

Супите също подпомагат доброто храносмилане и редовното изхождане. За разлика от тях, консумацията на повече тестени, тлъсти и мазни храни през зимата води до забавен метаболизъм, запек, подуване и наддаване на тегло.

– Кои са симптомите, при които трябва да потърсим медицинска помощ?

– Симптомите се делят на горен и долен диспептичен синдром.

Горен диспептичен синдром – болка в горната част на корема (епигастриум). Тя може да се прояви на гладно или след хранене. Болката на гладно и нощем е характерна за язва на дванадесетопръстника, а болката след хранене може да насочи към стомашна язва. Други симптоми са загуба на апетит, парене, киселини, оригвания.

Долен диспептичен синдром – нередовен ритъм на дефекация.

Алармиращи гастроинтестинални симптоми са мелена и/или хематемеза (изхождане на черни изхождания или повръщане на кръв). Те са животозастрашаващи усложнения и най-често са в резултат на кървене от ерозии  или язвена болест на стомах и дванадесетопръстник. Изявата на тези симптоми налага търсенето на спешна медицинска помощ.

– Има ли хора, които са по-застрашени от подобни проблеми през този период?

– Хора с предшестващи стомашно-чревни заболявания страдат по-често от обостряне. Язвата има хронично-рецидивиращ характер – периоди на релапс и ремисия. Гастритът също се обостря, особено при консумация на люти, кисели, много солени и силно подправени храни. Газираните напитки и алкохолът влошават симптомите допълнително.

Друг неблагоприятен фактор е нередовното хранене. Балансираният прием на нутриенти е в основата на здрава храносмилателна система. За съжаление, у нас редовното хранене е рядкост – много хора пият кафе на гладно, пропускат закуска (понякога и обяд) и компенсират вечер с обилно хранене. Това води до парене, киселини, гадене, тежест и нарушения в съня, които затварят порочен кръг. Хората, изложени на по-сериозен стрес, също са по-рискови, а редуцирането на стреса е трудно постижимо.

– По какъв начин стресът влияе на стомаха?

– При стрес се отделя повече кортизол, който повишава нивата на грелин. Освен това при пациенти с хипертония може да се повиши кръвното налягане и да се влоши кръвоснабдяването на стомашната лигавица. В комбинация с нередовно хранене и повишено образуване на солна киселина това може да доведе до увреждане на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.

– Какви са вашите препоръки за предпазване на стомаха?

– Най-важното е правилното хранене. Трябва да има три основни хранения – закуска, обяд и вечеря, плюс едно-две междинни (например плод или кисело мляко). Хранене 4–5 пъти дневно е оптимално.

  • Поне 20–30 минути физическа активност на ден.
  • Консумация на 1.5–2 литра течности, като през лятото количеството може да е по-голямо.
  • Да се избягват късните хранения
  • Храненето да е бавно, в седнало положение. Така се поглъща по-малко въздух и се избягва подуването.
  • Кафето да не се пие на гладно.
  • Час–час и половина след хранене не бива да се ляга. По-добре е човек да е седнал или да се движи.
  • При рефлуксни симптоми може да се повдигне горната част на леглото.
  • Честото, но умерено хранене е най-добрата профилактика.

 

– Сладичко може ли да се хапва?

– Може, но не вечер. Шоколадът, цитрусовите плодове и доматеният сос намаляват тонуса на долния езофагеален сфинктер и предразполагат към рефлукс. Иначе всичко в умерени количества е позволено. Балансираното хранене с разнообразни храни, адекватен прием на въглехидрати, белтъчини и мазнини е за предпочитане. Крайностите – като кетодиети или гладуване, не са здравословни.

Добре е да се избират сезонни храни, богати на фибри. Фибрите подпомагат перисталтиката и улесняват изхождането. Като цяло – балансирано хранене, достатъчно течности, движение и хранене „често, но по малко“.