Дните около Илинден са добър повод да си спомним за един голям герой от българската история, който въпреки, че не е етнически българин, посвещава живота си на свободата на Българска Македония.
Питу Гули е роден през 1868 година в Крушево, във влашко семейство. Свободолюбивият му дух и огненият му характер го карат още 17-годишен да вземе пушката. След като четата на Адам Калмиков, в която участва е разбита, той е заточен в Мала Азия. През 1902 се връща в родното Крушево и се включва в подготовката за голямото въстание. При избухването му той лично, рискувайки живота си, успява да подпали турската казарма и да помогне за освобождаването на града.
Образувалата се Крушевска република има твърде кратък живот. Силите на въстаниците не са достатъчни, а към града се насочва 2000 армия на Бахтиар паша. На проведеното заседание на войводите Питу Гули категорично отказва да напусне града и заедно със 170-те си момчета се укрепява на Мечин камък край града, където посрещат прииждащите пълчища.
Цял ден турците не успяват да пречупят съпротивата на въстаниците. Когато в края на деня обръчът се свива, Путу Гули се изправя иззад укритието си и започва яростно да стреля по враговете. Вражески куршум пронизва открилия се войвода. Последните му думи са „Не бойте се, момчета! Продължавайте борбата! Приберете ми пушката!“
Синовете на Питу Гули последват баща си в борбата за Каузата. При започването на Балканската война Ташко Гулев се включва в Македоно-одринското опълчение. Загива през 1913. Никола Гулев също се включва в борбата, като се присъединява към ВМОРО (ВМРО след войната), като дори е личен телохранител на легендарния Тодор Александров. Бива заловен от сърбите и след изтезания умира в затвора в Белград през 1923. Най-малкият син на Питу Гули Стерю ръководи контрачета, борейки се срещу комунистическите партизани в помощ на българската армия. Когато партизаните превземат Крушево през 1944 той се самоубива, заявявайки, че не може да понесе да бъде отново под сръбски ботуш.
Питу Гули е харизматична личност, възпята в песни. За съжаление, обаче, историческата доктрина след 1944 помага на хората да забравят този герой и неговите синове.
*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.
TrafficNews.bg
Още от категорията
На този ден: В Англия са въведени първите пощенски кутии