Днес е 1 ноември - Денят на народните будители и по този повод TrafficNews реши да ви разкаже за един от най-големите пловдивски будители - Йоаким Груев. Определено името на Груев е познато на повечето хора, но не се знае много неговата дейност и колко всъщност е значим.

Той достойно носи званието будител, защото е от хората, които е развил изключително много българското образование, а негови ученици са били Васил Левски и Иван Вазов.

Йоаким Груев е роден на 9 септември 1828г. в Копривщица. Баща му е дребен търговец, а именно от него той започва да попива знания, защото Груйо Пройчев е обичал да чете книги, които са били закупени от търговските му пътувания.

Той започва да учи в местното училище в Копривщица. 

През 1837г. в Копривщица се построява ново училище и учител на Йоаким Груев е Неофит Рилски, който оказва голямо влияние върху младия Йоаким. 

През периода си в Копривщица Йоаким учи българска и руска граматика, аритметика, гръцки, турски, псалтика. По желанието на баща си е изпратен в гръцкото училище в Пловдив, за да подобри знанията си по гръцки.

Става учител и преподава в Копривщица и в Пловдив. В Пловдив преподава в Пловдивското класно българско училище, което по настоящем е Хуманитарната гимназия "Св. Св. Кирил и Методий". Именно там той е учител на Апостола на Свободата Васил Левски и Патриарха на българската литература Иван Вазов. Негови ученици са още: Тодор Каблешков, Константин Стоилов, Иван Евстратиев Гешов, Иван Чорапчиев и други.

През 1858 година предлага да се празнува Денят на Кирил и Методий на 24 май като празник на българските ученици. Той има основна заслуга за честването на 24 май - Празникът на българската просвета, писменост и култура. 

Участва в борбата за църковна независимост. През 1868 – 1870 г. е помощник на пловдивския мютесарифин (окръжен управител). Председател е на градския съвет в Пловдив (1871 – 1872) и османски комисар в Хасково (1875). След създаването на Българската екзархия е член на Пловдивския екзархийски съвет. По време на Априлското въстание през 1876 г. е арестуван, но обвинението е отхвърлено.

От 1870 до 1874 г. списва „Летоструй или домашен календар“, издава и поредицата „Книжици за народа“. Автор е на голям брой учебници по различни предмети. Някои от тях имат по няколко издания и са широко разпространени в училищата. Превежда и отпечатва 2 учебника по физика – на А. Гано (1869 година) и на Д. Шуберт (1872 година).

След Освобождението е председател на съдебния съвет в Източна Румелия, директор на просветата (1879 – 1884), член-съветник на Върховния административен съд, гимназиален директор.

През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.

След Съединението е назначен за помощник-комисар в Южна България.

През 1879г. по инициатива на именно на Йоаким Груев е основана Пловдивската библиотека. Открита е за читатели на 15 септември 1882 г. До Съединението през 1885 година библиотеката изпълнява функциите на национална библиотека на Източна Румелия. В момента библиотеката носи името Народна библиотека „Иван Вазов“. 

В днешно време паметта на Йоаким Груев е запазена по няколко начина. Има село кръстено на неговото име - Йоаким Груево, което се намира в община Стамболийски на 11 км. от Пловдив. В селото има паметник на народния просветител. 

През 2011-та година в Пловдив е открит паметник на Йоаким Груев, който се намира до Понеделник пазара. През тази година имаше и предложение площад "Възраждане", където се намира паметника на просветителя да бъде кръстен на площад "Йоаким Груев". В Пловдив има и улица кръстена на Йоаким Груев, както и изградена паметната плоча пред къщата на братя Груеви.

На Йоаким Груев е наречена и улица в квартал „Сухата река“ в София.

Въпреки това е много срамно, че нито едно българско училище не е кръстено на Йоаким Груев.