На 4 март 1933 година в Пловдив е открита национална Промишлена изложба, която възражда позабравена панаирна традиция от времето на Първото българско изложение. На 9 април 1934 година цар Борис III открива в двора на Търговската гимназия и първия Мострен панаир.

Амбицията и енергията на Търговско-индустриалната камара намират израз в следващото издание през 1935 година с участието на 1400 изложители. Министерският съвет приема специална наредба-закон и признава Пловдивския мострен панаир за единствен в страната със статут на национален. Панаирът като във фокус събира творческите усилия на пловдивските стопански дейци, хотелиери и художници.

Посетителите за първи път надхвърлят 200 000 души. Създава се традицията на пловдивската марка за организиране на национални и международни стопански форуми. В борба със столицата София и Варна се приема идеята за превръщането на панаира в международен.

На 10 декември 1936 година в Париж за конгреса на Съюза на международните панаири пристигат д-р Обрейко Обрейков и кметът на Пловдив Божидар Здравков. Въпреки съпротивата на правителството, Пловдивският панаир е приет единодушно за член на съюза. Само две години след международното признание за Пловдивския панаир излизащият тогава вестник "Пловдив" пише: "Панаирът е постижение с извънредно значение за нашия стопански и икономически напредък, което е дело на шепа хора, и дори дело на един честен, искрен и достоен гражданин на Пловдив д-р Обрейко Обрейков".

На 3 май 1937 година е отрит Международният мострен панаир в Пловдив с участието на 1070 български изложители и 385 фирми от Европа и САЩ. Сключени са сделки за над 100 милиона лева. Панаирът налага високи критерии за стопанско и културно развитие на страната като част от европейската цивилизация.