Мая Мартинова-Кютова е един от водещите пловдивски археолози, част от екипа на Археологическия музей в Пловдив. Тя работи по няколко от най-интересните обекти под тепетата – Одеона, Античния стадион на Филипопол, надписът на Античния театър, който предатира историята на мраморната сцена, Раннохристиянската гробница , открита зад Партийния дом, уникалните терми на ул. „Отец Паисий” 13.През последните месеци тя проучваше Източната порта, която общината има амбицията да превърне в привлекателен туристически обект, пише PlovdivTime. 

- Г-жо Мартинова, изпратихте една силна археологическа година, в която буквално до последните й часове работехте за съхраняването на историята на древния град. Вие ръководехте разкопките в Източната порта.  Какво открихте там?

- Задачата ни беше да почистим, защото Източната порта беше в трагично състояние. Тези 40 години, които са минали от откриването на обекта, са се отразили пагубно на паметника. Има големи поражения в градежите, в архитектурните мраморни елементи, които са върху улицата.

Успяхме да направим и разкопки в периферията на обекта в много важни зони, които са ключови за изработването на идейния проект за консервация, реставрация и социализация на Източната порта. Тази задача я изпълнихме. В зоната на Портата успяхме да направим пълни проучвания и локализирахме и Западната кула, която досега не беше разкрита.

Тя продължава под тротоара на улица „Изток” в обема на кръговото кръстовище наблизо. Ако община Пловдив прецени, че трябва да се разкрие цялата, ще трябва част от тротоара да бъде приобщен към терена за археологическо проучване.

- Има ли подобни намерения от страна на общината?

- При добро желание може да се направи корекция на организацията на движение на кръговото и да се разкрие Западната кула. Освен това успяхме вътре в помещенията на избрани места и да достигнем до елинистичен културен пласт от 4-3 век преди Христа.

А това е важно за историята на града, защото до този момент в тази зона бяха намирани единични разпръснати находки от елинистичната епоха, но не беше проучен и регистриран на каква дълбочина е културният пласт. След тези разкрития ще се наложи да се продължат археологическите проучвания по периферията  - евентуално догодина, но това състояние на проучването, което направихме, е достатъчно, за да се изработи проектът.

Заедно със специалистите от Националния институт за недвижимо културно наследство -направихме и фотограметрично заснемане на целия комплекс, което не беше правено до този момент - пълно заснемане, облитане с дрон.

Използвахме най-съвременните технологии. Сега предстои зазимяването. Налага се аварийна теренна консервация, защото има големи поражения от атмосферните влияния през годините. Ще завием някои сектори, за да ги предпазим от ниските температури през зимата.

- Само със студа ли се налага да се справяте, когато спасявате археологията в обекта?

- Проблемът с опазването на Източната порта е много сериозен. Гражданите от близката Хаджихасан махала го имат като място, където децата да си играят, където си разхождат кучетата. Те не могат да го възприемат като един обект, който трябва да бъде пазен. Бих казала, че отношението им е вандалско.

Преди 7-8 години на обекта бе направена инвентаризация на архитектурните елементи. Те бяха подредени на дървени трупчета. След това  тези дървени трупчета са издърпани, предполагам за огрев. Поради тази причина открихме изпочупени капители, колони и други археологически находки.

Боклук се хвърля непрекъснато, особено в североизточния ъгъл. Когато влязохме за теренните разкопки, имаше места с над 2 метра боклук. Просто в онази зона паметникът беше засипан с битови отпадъци.

- Хората дават ли си сметка каква всъщност е стойността на този обект?

- Очевидно не. Само туристите, които идват. Автобусите им спират наблизо, за да тръгнат по маршрутите в Стария град. Чужденците обаче се спират, разпитват. Любопитни са. Остава местното население да го припознае като една зона, която да се пази. Хубаво е, че на ул. „Иван-Страцимир” ще има туристически център и това ще вдъхне още живот на зоната.

- Какво открихте при разкопките в зоната на Източната порта?

- Открихме много керамика и монети. Източната порта е богат обект. Тук се намира историческият център и е придружен с много артефакти, използвани от хората през античността.

- Има ли нещо, което ви изненада?

- Да, в зоната на Портата открихме един фрагмент от статуя – рамо с дясната ръка. Очевидно е имало статуарни групи за украса в този район. Открихме и един архитектурен елемент от началото на 2 век, много красив.

Той вероятно е страница от стълб, но от най-ранната архитектура, която се коментира на обекта. Там се предполага, че е имало една почетна арка от  началото на 2 век, която е посрещала императори и видни личности, които са посещавали Филипопол.

- Как ще изглежда обектът, когато бъде реставриран и експониран подобаващо?

- Нашата амбиция в проектантския колектив е да бъдат вдигнати колоните в техния автентичен вид. Оригиналният материал е в изобилие, а амбицията ни е да се използва почти 100 процента оригинал с много малко намеса. Идеята е на Източната порта да се възстанови във вертикална посока или да се извърши така наречената анастилоза.

- А какво трябва да се направи, за да бъде защитена Източната порта?

- Би трябвало да се мисли за сериозна ограда. Обектът не представлява само улицата с портата. Там има крепостни стени. Източната порта е един много важен център на фортификационната система на Античния град. Неслучайно там е открит и двуезичният надпис за построяването на крепостната стена по времето на Марк Аврелий от 172 г. след Христа.

Освен улицата с колонадата имаме и помещения във верижен план от двете страни. Имаме още една малка улица, която е с голям наклон и дъговидно извива към ул. „Митрополит Панарет“. Тя очевидно е осъществявала достъпа към комплекса от високите склонове на Трихълмието. Всичко това трябва да бъде добре експонирано и спасено с ограда.