Турци, българи, евреи и цигани са живели в Пловдив в 15 век. Османският период на града не е толкова известен, както римския и следосвобожденския, а един млад историк упорито работи в тази област. Румен Иванов издаде шестата си книга - "Вакъфски документи за каазите Филибе и ахъ- челеби". Вакъфските имоти са онези религиозни сгради, които имат и много силна благотворителна дейност. Дори днес в Турция те се ръководят отделно от вероизповеданията, има специална дирекция за вакъфски имоти.

В Пловдив- Филибе в онзи период най- голямата такава сграда с най- много различни социални дейности е Имарет джамия. Построена през 1444 година от Шахабедин паша, велик везир на Мехмед Втори, тя поддържа училище, кухня за бедни с храна всяка вечер, баня и керван сарай за пътници. Има легенда за тази джамия, че в основата и е вграден кръст, защото пашата бил влюбен в християнка.  

Става ясно, обаче, че тя е от особен вид джамии, построени във формата на буквата Т- табхани джамии. Но строителят и наистина е християнин, еничар. Когато Шахабедин паша, който е бейлер бей- или областен управител на европейските територии на Османската империя умира, той е погребан в изградена в двора гробница, която се пази и до днес. След неговата смърт по волята на неговото завещание джамията се поддържа от прихода от данъци на села в Пловдивско и Хисарско. Впрочем този вид джамии- табхани, се строят без минарета, а това, което виждаме днес, е изградено впоследствие допълнително.


Интересна е наредата на медресето- училището към Имарет джамия. То е било висше, за разлика от други учебни средища по онова време в града, които са начални- меттеби. В медресето към Имарет джамия е имало стипендии за учениците, преподавало се е на турски. Не е било задължително учениците да са мюсюлмани, но не е ясно колко християни са го посещавали. Там са изучавали астрономия, математика, география.

Сред учителите най- известен е бил Мулла Лютфи, ученик на известния турски учен от онова време Али Кушчу, основател на астрономическата обсерватория в Истанбул. 27 поети са излезли от учениците на медресето към Имарет джамия, разказва Румен Иванов, сред тях има един световно значим- Али Челеби, роден в Пловдив, истински филибелия.

Друг вакъфски имот по това време е била Джумая джамия. Макар и да не е широко известно , там действа на издръжка на джамията Ислямска болница. Не се знае къде е била тя, документите за нея се пазят в Анкара, известна е една снимка, на която се виждат лекарите, застанали на широки стълби на масивна двуетажна сграда. Във Виенската национална библиотека има свидетелство за благотворителната дейност на джамията от 1905 година- ордер за пари, дадени за погребението на някоя си баба Айше.

Една от най- големите и красиви джамии в Истанбул- Сюлеймание, отчасти се издържа с приходите от Пловдив- кааза Филибе, от селата Червен, Долнослав. Интересно, че средства от Бачковския манастир също отиват за нея. Михримах султан, дъщеря на Сюлейман, строи джамия в Истанбул, която пък се издържа от данъците на села от Пловдивско, сред тях Нареченски бани- в тая джамия е имало кухня за бедни.

Турците от Пловдив масово се изселват след Съединението, отделни автентични общности остават и до днес в Устина, Куклен, Долни и Горни Воден, Тополово. Преди това, обаче, печатът им върху града е видим. Знае се, че Цар Симеоновата градина е построена върху турско гробище- оказва се, че то е било военно . През 1891 година то е разрушено, за да бъде застроен там теренът за Първото българско изложение.

Интересна подробност е, че през 1895 година пловдивският мюфтия пише до кмета на града с искане да му бъдат върнати парите за надгробните паметници. Писмото се пази в Държавен архив- Пловдив. Целият район от Бунарджика до Сахат тепе включително полите на тепетата, също е бил турско гробище. Освен тези, е имало още четири в града. Всички са обозначени на стара руска карта от 1877 година. Турско гробище е имало и в Каршияка, а на днешната "Мария - Луиза" е имало циганско гробище.


Интересни и непознати досега данни излизат за циганите, които ние и досега смятаме за пришълци в Пловдив. Оказва се, обаче, че документи за тяхното присъствие в града има още от 15 век, първия е от 1472 година, съдържа имената на 15 мъже и 16 жени. Странното е, че те са описани като християни, а имената им са западно европейски- Матей, Джордж...Описани са по кланове. Има и документ от 15 век, който сочи, че 50 християни цигани от Перущица са приели исляма.

Още от ония години това население има специален статут, те са описани отделно от всички останали в т.нар. Чингене тефтер. Турците ги наричат каптъ- от копти, идващи от Египет. За първи път те се споменават в указа на император Никифор Първи Геник в 9 век- с указ той им забранява да влизат във Византия. По- късно, обаче, циганите на Балканите са освободени официално от плащане на данъци със султански указ, тъй като помагали на османската армия.

Първата циганска махала в Пловдив е Аджисан, впрочем по името и, което идва от Хаджи Хасан, също може да се съди за християнската им принадлежност по онова време. През 18 век турският историк Ендеруну Фаазъл пише, че най- красиви били търновските циганки, които срещу заплащане са обслужвали сексуално жените в хамамите... През 16 век те вече масово са мюсюлмани.


Впрочем историкът Румен Иванов подготвя книга за циганите в Пловдив по време на Османската империя и се очаква тя да излезе към края на годината, в нея сигурно ще има и други любопитни подробности. Работи и по разчитането на надписите на надгробните плочи, натрупани в двора на Имарет джамия и единствени оцелели от шестте турски гробища навремето. На една от тях пише: " Не гледай така жално надгробния ми паметник. Прочети една молитва. Ако съм днес аз, утре ще си ти."

53 джамии е имало във Филибе. В днешен Пловдив са останали две големи със същото предназначение- Джумая джамия и Имарет джамия. Част от минаре е запазено във вътрешността на съвременен ресторант в Капана. Най- старата джамия у нас е същата като Имарет и се намира в Ихтиман. Построена е през 1370 година, но днес е в руини. Тя също е била с благотворителна цел. Имарет джамия в Пловдив е паметник на културата с национално значение. Когато през 1913 година правителството иска да я събори, за нея се застъпва Богдан Филов, който, освен политик, е и археолог и я запазва.

Днес благотворителната и дейност е сведена до безплатна храна по време на Рамазана.