Как пловдивското воинство се  включва в някои от най-забележителните битки, водени от армията ни, имаме ли повод за гордост и интересни факти по темата разговаряме с историка доц. Стефан Шивачев. Той е директор на Историческия музей от 1993 до 2022 г., автор на книги, сред които „Очерци за Пловдив”, „Тракийската организация в Пловдив”, „Книга за Пловдив”,  „Пловдивската индустрия и нейните създатели” и др. 

- Доц. Шивачев, има ли повод за гордост Пловдив с участието в битки, донесли слава на родината ни?

- Най-напред честит празник на всички, защото в традиционния календар на тази дата празнуват много българи.  Това е един от най-тачените празници. Във времето след Освобождението 6 май се утвърждава като Ден на храбростта и на кавалерите на ордена за храброст, а по-късно и като Ден на армията.  Що се отнася до пловдивското войнство като историк, който дълги години се занимава с историята на 9-и пехотен полк, 21-и пехотен полк и другите ни военни поделения, мога да кажа, че представянето им е достойно, съобразно с изключителните постижения на българската армия. Преди десетина години от Историческия музей организирахме една експедиция по пътя на 9-и пехотен полк по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Експедицията бе в Източна и Беломорска Тракия, в Македония. Имах възможност да се докосна до тези места, които са свързани с изключителните подвизи на пловдивските военни поделения. Когато си говорим и споменаваме паметни места като Шаркьой, Булаир, Серка планина, завоя на река Черна, но не сме ги виждали, това са просто едни имена.  Но когато ги видим, разбираме какъв е бил онзи заряд, потенциал на българските воини.

- Как започва сформирането на тези пловдивски подразделения?

- Веднага след Освобождението в Пловдив се ситуират две от дружините на Българската земска войска, а по-късно – две дружини от Източнорумелийската милиция. Още в първите години те се оказват на много челно място още в първия сблъсък, който армията ни има след Освобождението.  Става дума за времето на Сръбско-българската война през 1885 г. Много често историците казваме, че победата в тази война е плод на здравите крака на Източнорумелийската милиция и в частност на пловдивските дружини, защото само за по-малко от две денонощия, без почивка, изминават разстоянието от турската граница до бойните полета в Западна България. Там се включват в големите битки със сръбската армия и побеждават. След Съединението на Източна Румелия и Княжество България  в Пловдив се ситуира един от полковете на обединената българска армия, който получава името 9-и пехотен полк. Този полк става символ на пловдивското воинство. Казармите на полка, които са били на мястото на хотел „Санкт Петербург”, стават за жителите на града символ на това воинство. Военните от полка на всеки един празник, включително и на 6 май, който от 1891 г. е обявен за Ден на храбростта, са били част от честванията. Военният оркестър става един от символите на полка.

- Кои са битките, в които участват?

-  9-и пехотен полк и по-късно създаденият в Пловдив 21-и Средногорски пехотен полк взимат участие в едни от най-символните битки във войните през второто десетилетие на 20 в. По време на Балканската война участват в освобождението на Родопите и Беломорието, след което – в началото на 1913 г., са дислоцирани в района на Шаркьой и Булаир и там отблъскват опитите за контра атаки на турската армия и блокирането на Одринската крепост. Конкретно при Булаир се провеждат паметни сражения през втората част на Балканската война.

Много е интересно участието на пловдивските бойни съединения по време на Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. Става дума за битката при Серка планина, която се намира източно до долината на река Вардар. Най-високите и върхове достигат до 2000 метра. Там пловдивските съединения участват в битка срещу сръбската армия. Когато отидохме там на место, видяхме, че стореното от пловдивските военни е един истински подвиг. Представете си стръмните склонове на Стара планина над Карлово и Калофер. Пловдивските пехотни полкове имат задачата да разгромят сръбската армия. В края на юни и началото на юли на 1913 г.  са се случили едни изключителни сражения, в които войските ни атакуват една почти непристъпна планина.  И не само, че успяват да разгромят цялата Сръбска тимошка дивизия, но превземат Серка планина, спускат се по склоновете към долината на река Вардар, където окончателно разгромяват сръбските войски. Датата  4 юли 1913 г. в последствие – след Междусъюзническата война, е обявена за боен празник на пловдивското воинство. Благодарение на главнокомандващия Пловдивския гарнизон, преди 7-8 години този боен празник беше възстановен.

- Вероятно заради трудния терен имахте предвид, че пловдивското воинство е сътворило подвиг.

- Точно така. Когато се изправиш пред тази планина, ти се струва просто невъзможно. Благодарение на един такъв луд щурм противниковите позиции са превзети и това е една от най-значимите победи по време на Междусъюзническата война.

- Какво се случва през Първата и Втората световни войни?

- Тогава 9-и пехотен полк е дислоциран при Дойранското езеро.  След влизането на България в Първата световна война, през 1916 г.  участва в първата отбрана при Дойран. Тук обаче се получава обратното – позициите на пловдивските военни са били по височините западно от езерото. Срещу тях настъпват една френска и една британска дивизии. В продължение на няколко дни пловдивските воини успяват да защитят тази позиция, спират противниците, които многократно ги превъзхождат като числен състав и артилерия. Така успяват да спасят българската армия, защото този пробив при Дойранското езеро е предназначен да мине в тила ни и да доведе до поражение още през 1916 г. Интересно е да се отиде там, защото все още стоят окопите и други военни съоръжения, изградени за защита на българските позиции.  След това през есента на 1916 г. 9-и пехотен полк е дислоциран на завоя на река Черна, югоизточно от град Битоля. Участва в позиционна война в поредица от сражения срещу френски и британски войници. В крайна сметка там отново в продължение на 2 години – до септември 1918 г., те показват чудеса от храброст в една поредица от сражения.  И по време на Втората световна война 9-и пехотен полк и парашутната дружина участват в сраженията при Крива паланка и Куманово на територията на днешната Република Северна Македония. Там показват чудеса от храброст, постигат победи и са кръстени от командването „Бесният полк”.

Този кратък преглед показва, че пловдивските военни съединения имат с какво да се гордеят. Можем да кажем, че са имали изключително достойно участие по време на войните.

 Неслучайно след Балканската война от САЩ, от Япония пристигат тук военни специалисти, които изучават бойното майсторство и стратегическите решения на българската армия.  По света се говори за българското бойно и воинско чудо. Малко по-късно – по време на Първата световна война, българите са наричани „прусаците на Балканите” – на името на прочутата в края на 19 и началото на 20 век Пруска армия.

Българите оставят името си като едни от най-добрите воини не само на Балканите, но и в Европа.

- Днес българската армия е наемна, а тогава как са набирали воиници?

-  След Освобождението младата българска държава се изправя пред един много голям проблем – проблема за националното обединение и то след пет века, в които българите са част от Османската империя. Нямат своя армия, държава. В крайна сметка създаването на новата българска армия е една от най-важните задачи. Стъпвайки на основата на българското опълчение, което е една доброволческа войска, веднага след 1878 г. е създадена Първата земска войска. Тогава 80 процента от населението е било в селата, но пък е имало доста висок процент на грамотност, по-висок и за Европа.  След решенията на Берлинския конгрес започва създаването на армиите на Княжество България и Източна Румелия. Тогава се въвежда позиционирането на армиите в големите градове. В следващите десетилетия всеки набор, който подлежи на военно обучение,постъпва на няколкомесечно обучение.  Имаме вече наборна армия, в която служат всички български младежи над 19 г. Така се изграждат воинските им умения и то на високо ниво.

Например мобилизацията в Германия, която е с една от най-добрите армии,е продължавала 3-4 седмици, във Франция и Русия – месец, а през  1912 г. преди Балканската война само за една седмица , с музиките начело,  българите са се събрали под бойните знамена.

Тоест армията е мобилизационна и само офицерският и подофицерският чин е в постоянен състав.  Малко след промяната  през  1989 г. бе отменена военната служба и българската армия стана наемна.

Все по-често се вдига темата в последните години, че е необходимо поне за кратко българските младежи да минат през военно обучение. В случай, че се наложи да бранят родината, да знаят как се стреля с пушка.