По времето на Бай-Тошовия зрял социализъм хората бяха свикнали с постоянната оскъдица на така наречените "дефицитни стоки" - понятие, което днес е непознато за нашия свободен пазар и на потребителите. Стоките се деляха според произхода си на "I направление", тоест наше или чуждоземно, но социалистическо производство, и "II направление" - стоки от капиталистическите страни, които можеха да се купят само от „Кореком”.

Такава възможност имаше едно малцинство от "отговорни другари" на ръководни партийни или държавни длъжности. Те сами се наричаха "правоимащи". По нормалната логика останалото население, мнозинството, бяха "правонямащи", макар че тази дума не се употребяваше, защото при социализма всички бяха "равни".

Търговското обслужване в етичен план бе непреодолим проблем: продавачките бяха надути, стояха зад щанда като мумии, без специално внимание към клиента и го "обслужваха" с досада. Когато по официални или църковни празници по магазините се появяваха екзотични продукти, бързо се разнасяше мълва: "Знаеш ли, пуснали са портокали?", и веднага за тях ставаха дълги опашки.

Явно някой неизвестен фактор отгоре "пуща" в търговската мрежа въпросните цитрусови плодове или друг дефицитен продукт, в това число и резервни авточасти. В много случаи снабдяването с дефицитна вещ ставаше с връзки с някой "отговорен другар".

Ако обикновен потребител попиташе някой продавач за такава стока, той отговаряше: "Всеки ден не е Великден".

След демократичните промени нещата се промениха революционно, магазините се напълниха с отдавна мечтани cтоки, продавачките се усмихнаха и посрещаха слисания отначало клиент като желан гост. Но едновременно с изобилието частният вече пазар донесе една странна мода, която има подчертано психологическо измерение: цените не бяха закръглени, а се появи феноменът "99". Вече няма стока с цена 100 лв., а вместо кръглата сума се мъдри 99,99 лв.

И човек се пита: "Ало, подигравате ли ми се, че от 10,000 стотинки ми "отстъпвате" 1 стотинка, т.е. нищо, и ме кандърдисвате: "Хайде бе, будала! Юруш на голямата далавера от една стотинка, побързай, да не изтървеш авантата!". На такава подигравка старите хора казват: „Абе, ние сма алъщисали (свикнали) на всичко, ние Втора световна война изкарахме, че това ли няма да изтърпим, защото знаем две и двеста”. Щем не щем, ще се примирим и с този дар на демокрацията - феноменът "99".

Източник: retro.bg