Днес, когато името Кудоглу се произнася и пише нонстоп заради изгорелите тютюневи складове снощи в Пловдив, два от които той е дарил на града, ние си дадохме сметка всъщност колко малко хора, дори пловдивчани, знаят кой е този българин. Подсказаха ни го не само грешките в изписването на името му. Подсказа ни го и късата памет на българина за това що е туй благотворителност и меценатство. И през цялото време, без да искаме, в главите ни се прокрадваше облекчение, че този голям българин, който приживе е дарил огромна част от приказното си богатство, не е сред нас. За да не види "признателността" и "благодарността" на своя народ. Защото това, което не успяха да бутнат управниците на Пловдив, го унищожи огънят...

Точно преди три години пловдивският журналист и известен блогър Евгений Тодоров написа книгата си "Запомнете Пловдив". Сега ви предлагаме една част от нея, озаглавена красноречиво "Голямото престъпление", в която става дума за него - Кудоглу. За да видите, че в Пловдив нещата се повтарят. И за да разберете кой всъщност е Димитър Кудоглу.

Голямото престъпление беше извършено през 1975-а със събарянето на Дома Кудоглу. Къртеха, блъскаха, взривяваха.

Достолепната сграда дълго време не се даваше, но една нощ не устоя на масираната атака и рухна.

Формалният повод беше разширяването на Пощата. Предполагам, че е имало и друго решение, но тази сграда със сигурност бодеше очите на хората от отсрещния Партиен дом.

Паметта за Кудоглу трябваше да се изличи.

Тази невероятно красива сграда е била хотел, Димитър Кудоглу, богат вече тютюнев търговец, решава да я превърне в Дом на благотворителността.

Той обяснява жеста си към пловдивчани така: „Воден от искреното желание да спомогна що-годе на моите сънародници… реших да създам и обзаведа в Пловдив на мои средства и издръжка, на вечни времена, един ДОМ НА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТТА И НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ, носещ моето име, който ще води борба с най-опасните за обществото болести. В този дом ще бъдат преглеждани, изследвани, упътвани и церени страдащите – за да може да се създаде поколение здраво физически и нравствено, годно да твори и морални, и материални блага”.

Кудоглу не е роден в Пловдив, но е направил за града повече, отколкото кой да е друг кореняк пловдивчанин.

След Балканската война хиляди българи са прокудени – голяма част идват в Пловдив. Сред тях са и много бежанци от родното му село Габрово – Ксантийско. Кудоглу веднага им изпраща 2000 златни лева.

След Първата световна война организира 11 безплатни трапезарии.

1000 души всеки ден получават топъл обед.

Помага на на пленници, на сираци, на пострадали от земетресението, на болни и гладни.

Даренията му се изчисляват на над 42 милиона златни лева.

Кудоглу не помага само на тези, които имат нужда от подслон, храна и лечение.

Той знае, че просперитетът на една страна зависи от духа на нейните граждани. Подава ръка на хора на науката и изкуството.

Когато е помолен да помогне на бъдещата прочута цигуларка Недялка Симеонова, Кудоглу купува най-скъпата цигулка, която намира.

Той знае – талантливите хора са тези, които дърпат нацията напред.

Домът на благотворителността и народното здраве е открит на 8 ноември 1927 година – на Димитровден.

И макар благодетелят да е искал тържеството да бъде скромно, народът организира величествена манифестация.

От храма „Свети Димитър” в Стария град до централния площад хиляди пловдивчани приветстват дарителя – той минава по килим от цветя, викове „ура” огласят пловдивските улици.

Кудоглу казва ясно: „Това дарение аз правя на българския народ, на България. От него ще могат да се ползват всички граждани и селяни, без разлика от вяра и народност”.

И още: „Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие, само тогава, когато съм могъл да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите.

Богатството, спечелено с честен труд, според мене трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни неща.”

В този Дом богатите плащат, бедните – не. Специалистите се обучават в чужбина със стипендии, дошли от наема на един тютюнев склад на „Иван Вазов” – също собственост на Кудоглу. Тук за пръв път се организира профилактика и ранно издирване на болните.

На първо място се организира лечението на социалните болести. През 1931 година за пръв път започва ваксинирането с БЦЖ. За първи път се организира патронажна дейност. Организира се конкурс за най-добре гледано дете. Огромни средства се хвърлят за лечението на сифилиса, от който страдат десетки хиляди пловдивчани. Няма грешка – болните са десетки хиляди – едно наследство от войниците и пленниците, минали през града по време на войните.

Домът е бил обзаведен с най-модерна техника, за обзавеждането също не са пестени пари – даже и сиромасите пациенти е трябвало да се чувстват уютно.

След 1948 година, когато държавата обсебва дарението, тук е настанен тубдиспансерът и по-късно Катедрата по микробиология на новия Висш медицински институт, начело с бъдещия професор Елисей Янев.

Казват, че във ВМИ и днес могат да се открият книги и мебели, пренесени от Дома Кудоглу.

На приземния етаж имаше зала за сказки. Тук идват известни личности – да ограмотяват народа.

За последен път тя се напълни през 1974-та – бяха дошли известни български писатели. Беше пълно докрай.

Но да се върнем отново назад в годините. Домът се управлява от Ефория (настоятелство), начело с Недко Каблешков – един също много достоен човек. За дейността на Дома се грижат най-авторитетните пловдивчани.

В приетия Правилник за вътрешния ред пише: „Никой не може да бъде върнат... Членовете на Ефорията са длъжни да не допущат, щото диспансерът да стане място за печелене на частна клиентела и да не позволяват в никакъв случай лекарите да злоупотребяват с положението си за лично облагодетелстване…”.

През площада минават най-видните българи – за да разгледат това чудо на благотворителността.

Сред първите са царското семейство, министър-председателят Андрей Ляпчев, министри, интелектуалци.

В дома на Недко Каблешков и до ден днешен се пази Златната книга на благодетелите на Дома Кудоглу.

В тази книга е описана епохата, на чийто фон Кудоглу работи: „В дните на груб егоизъм, поквара и голяма апатия към човещината и милосърдието...”.

Не ви ли звучи познато?

Все повече стават хората, които искат помощ от Кудоглу. Невъзможно е да помогне на всички.

Със съжаление пише: „Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките болни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина”.

Кудоглу създава и противобясна станция, вдовицата му пък дарява място за ясла и т.н.

Днес всичко е изличено.

Домът е разрушен. Противобясната станция – също. Вече след 1989 година с решение на Общинския съвет се продава мястото на яслата – на наши хора, разбира се. Народните избранници гласуват за разрушаването с 35 гласа от общо 36 присъствали.

Складовете още стоят, но са частна собственост. Пак на наши хора. (Тук ще прибавим - складовете вече ги няма - изгоряха! - б.а.)

Остана само един бюст – заточен в Гръдоболната. Стои и гробницата на Централни гробища, макар отдавна да боде очите на някои.

Преди години в един пловдивски вестник някой беше написал: ”Докато гробовете на партизаните не се поддържат, на гробницата на чорбаджията изедник винаги има свежи цветя. Изглежда, неговите жълтици още топлят някоя ръчичка…”

През последните години името на Кудоглу излиза от забравата. Учредена бе награда на неговото име, богати пловдивчани решиха даже да му издигнат паметник. Спечелилият по един спорен начин конкурса проект изобразява благодетелят, седнал в кресло – като цар Симеон. Паметникът трябваше да бъде „пред къщата на Кудоглу”. Инициаторите не знаеха, че благодетелят не е имал къща в Пловдив – отсядал е при роднини. За да не харчи излишни пари.

А може би Кудоглу – ако ни гледаше от небето, щеше да каже: ”Не ме споменавайте излишно, не харчете пари за награди и паметници, дайте ги на бедните и болните”.

Споровете за мястото на Кудоглу в историята вече са и в интернет.

Пишман патриоти се дразнят защо името му не завършва на „ов” и „ев” – като тяхното.

Дразни ги богатството му.

Истината обаче е най-вече в това, че свършеното от Кудоглу е нравствен пример, с който и следващите поколения щат не щат трябва да се съизмерват.

Кметът на Пловдив Иван Тотев обяви вече един човек за следовник на Кудоглу – оръжейния търговец и агент на ДС Петър Манджуков, който построи със собствени средства църква в Пловдив.

Впрочем защо всички „следовници” строят църкви, а не помагат на бедните и болните?

Въпрос на морал и философия – вероятно.

Впрочем след толкова грехове към Кудоглу не би ли било добра идея Площадът да носи неговото име. Като извинение за греховете ни към този човек – вместо безличното „Централен”.

Сигурно тогава би станал по-човечен... 

Още новини ТУК

TrafficNews.bg