Хилядолетният Пловдив има един перманентен проблем и през различните си периоди го е решавал по различен начин. Къде да погребва мъртвите си граждани? Ако днес гробищните паркове се правят извън града, то по време на Османската империя те са били в центъра- не само тук, но и във всички градове. Затова през 1891 година останките се местят, за да се построи площта за Първото българско изложение, която остава по-късно, та и досега, като Цар Симеоновата градина. Турски гробища е имало и на мястото, където е първият изобщо парк в страната- Дондуковата градина. Близо до ума е, че където и да копнеш в Пловдив, ще излязат скелети, но малко са онези случаи, които да породят напрежение и слухове.

Това се случи през март 1992 година, когато при основен ремонт на къща в самия център, срещу "Тримонциум", бяха открити човешки останки. Времето тогава беше буреносно, преди да се знае каквото и да е, вестник "Демокрация" написа, че става дума за жертви на комунистическия режим. В други вестници се заговори за капуцини, чумни епидемии и турски гробища. Най- много разбуни духовете фактът, че сред останките беше намерена студентска книжка на момиче, родено през 1966 година. Идеята за сериен убиец, вилнял през 80-те и заравял жертвите си, аха да повали Пловдив, когато все пак археолозите внесоха малко ред в приказките. Когато разчистиха пръстта и строителните отпадъци, стана ясно, че тук са погребани християни от средновековието- седем възрастни и едно дете. По тях нямаше следи от насилие, а понеже времето беше такова, окончателната присъда на археолозите предварително беше подсказана от екстрасенс, който каза, че драма няма, освен самата смърт на тия хора. Те са починали някъде другаде, а тук са били погребани. Просто се оказа част от некропол.

Подобен шум след доста време се вдигна, когато копаха основи за нова сграда на една от прилежащите на ул. "Отец Паисий" улички. Тъкмо Божидар Димитров беше открил гроб на вампир в Созопол и хоп, и пловдивчани се сдобиха с такъв. Останките тук бяха доста повече, около 40. Един имаше наистина забит кол, а археолозите обясниха, че не задължително да е бил вампир. На лошите хора навремето не са прощавали лесно. Впрочем наличието на християнско гробище и то от сравнително късна епоха- към 17 век, потвърди тогава хипотезата, че наблизо е имало християнска църква. С една дума погребаните там хора не са чак толкова отдалечени като ген от някои съвременни семейства. Публично беше обещано останките да се погребат на днешните гробища, да бъде отслужена упокойна служба, с една дума те да почиват както си е редно. Когато мине антропологичната експертиза в София. Тя мина и замина, а кокалите- да ме прощават предците - все още са в една заключена стая на Археологическия музей. Очакват достоен покой и опело.

Не е зле в тая връзка Пловдив да помисли какво да прави със скелетите, които доста често излизат при строителни работи.
Последните останки бяха открити при разчистването на мозайките на Голямата раннохристиянска базилика. За пръв път при разкопките на терен се намеси и учен, който съвместява антропологията с археологията и стоматологията- доц. Георги Томов от Медицинския университет. Две са интересните находки сред повече от 20-те гроба, които бяха разкрити. В челюстта на женски череп е открито рядко заболяване, което днес се лекува, но в Средновековието, откогато датират останките, нищо чудно да е станало причина за ранната смърт. Един от зъбите расте по особен начин, унищожава и съседните, така че човек трудно може да се храни. Другата находка е не толкова рядко заболяване на опорно-двигателния апарат, което обаче е характерно предимно за пълни хора и е идентифицирано край богати западни манастири. То говори за това, че човекът е бил пълен, което пък си е новина за Средновековието, когато хората са били предимно слаби. Очевидно в базиликата е погребан някой богат човек. Кой ще е той и как е забогатял, историята мълчи.

Къде отиват изровените скелети? Засега отговорът е ясен - в музея. Но и там пространството не е безкрайно, а няма как да се отървем от това наследство, което и ние ще оставим някой ден. Всички големи градове имат този проблем, но възрастта на Пловдив го прави още по- сериозен. Къде наистина...