Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

Подписан е Тристранния пакт по време на Втората световна война.

Тристранният пакт е военно-политически съюз на Германия, Италия и Япония, основен участник във Втората световна война. Към него се присъединяват Унгария, Румъния, България, Словакия и Хърватия.

Тристранният пакт е създаден след започването на Втората световна война (1 септември 1939 г.). Подписва се на 27 септември 1940 г. в Берлин от министрите на външните работи на Германия – Й. Рибентроп, на Италия – Галеацо Чано, и на Япония – Сабуро Курузу, като продължение на Антикоминтерновския пакт.

На практика Пактът формализира сътрудничеството на трите държави във военната област и поделя света на сфери на влияние – Европа, Африка и Близкият изток за Германия и Италия, Източна Азия и Пасифика – за Япония. Предвижда създаването на Нов световен ред. Отправя и своеобразно предупреждение към САЩ да запазят неутралитет, за да не бъдат принудени да воюват на два фронта.

Пактът предвижда 10-годишно сътрудничество и е своеобразно продължение на сключения през 1936 г. антикоминтерновски пакт. От друга страна, той има за цел да сближи отново Германия и Япония, раздалечили позициите си след пакта „Молотов – Рибентроп“, подписан през август 1939 г. С Тристранния пакт се осигурява взаимодействието между тези държави при осигуряването на интересите им в европейски и световен мащаб, окончателното премахване на Версайската мирна система и преразпределението на световните сили. В специален секретен протокол е набелязано създаването на обединени комисии за разрешаването на военни, военноморски и икономически въпроси.

На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към Тристранния пакт се присъединяват последователно Унгария, Румъния, Словакия, България и Югославия (става член на Оста на 25 март 1941 г., но излиза от пакта два дни по-късно, след извършен държавен преврат от пробритански сили).

На 7 септември 1940 г. под диктата на СССР и Германия се сключва Крайовската спогодба между България и Румъния. На България се връща територията на Южна Добруджа, загубена след Междусъюзническата война. Извършва се и размяна на население. След решение на правителството от 20 януари, тържествено в двореца Белведере във Виена на 1 март 1941 г. министър-председателят Богдан Филов подписва договора за присъединяване на България към пакта, с което се слага край на политиката на неутралитет и България става съюзник на Германия. Със сключването на спогодбата Клодиус–Попов (1941 г.) и спогодбата Нойбахер (1941 г.) България се обвързва и икономически с Германия. България скъсва или свежда до минимум дипломатическите си отношения с другите страни извън Тристранния пакт.

Пактът започва да се разпада още през 1943 г. с излизането от него на Италия след акостирането на съюзнически войски на италианска територия, но фактически престава да съществува едва след разгрома на Германия и Япония в края на Втората световна война (1939 – 1945 г.).

 

Създаден е Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Основатели на съвременния Великотърновския университет са проф. Александър Бурмов и проф. д-р Пеньо Русев, които са съмишленици и приятели. Те са авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици на всяка нова, градивна и перспективна идея, които подбират първите университетски преподаватели, като привличат свои колеги от София за Търновската кауза.

Преустройват се старите казармени помещения, разположени в местността Света гора, на аудитории, семинарни зали и кабинети, комплектуват се първите катедри и така през есента на 15 септември 1963 г. отваря врати вторият университет в България, с името Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“.

Университетът е създаден с постановление на Министерски съвет на 27 септември 1962 година, но е открит на 15 септември 1963 година.

Първите 340 студенти се обучават в 4 специалности: „Българска филология“, „Руска филология“, „История“ и „Изобразителни изкуства“. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10 – 15 хонорувани професори и доценти от висши училища и научни институти на БАН.

От първите години на университета студентите вземат участие в национални и международни научни изяви – конференции, симпозиуми, семинари, научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. „Наука и труд“, а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника „Трудове на Висшия педагогически институт“. Университетът се разраства, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база. Появяват се първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.

С указ на Държавния съвет на НРБ № 586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. излиза указът на тогавашния държавен глава Тодор Живков за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и той връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това знаменито събитие съвпада с международния научен симпозиум в чест на 600-годишнината на Търновската книжовна школа, за чийто наследник е обявен Великотърновският университет.

Днес Великотърновският университет разполага с 9 факултета, 42 катедри, 68 специалности, 2 педагогически колежа в Плевен и Враца, центрове в София, Пловдив и Добрич и над 18 хиляди студенти от България и чужбина. Обучава бакалаври, магистри и докторанти.

 

Днес отбелязваме и Международния ден на туризма.

От 1980 година Световната туристическа организация към ООН отбелязва Международния ден на туризма на 27 септември. Целта на тази инициатива е да се привлече вниманието на международната общественост към значението на туризма и неговата роля за развитието на социалната, културната, икономическата и политическата сфери на обществения живот.