Абсурдната истерия срещу паметника на цар Самуил, построен със средства на големия български патриот д-р Врабевски е добър повод да си спомним за един от най-великите и обичани български царе.

След смъртта на Цар Симеон, превърналата се в хегемон във военно, политическо и културно отношение в Европа, България започва тенденция на упадък. Дъното, на който е превземането на България от руския княз и византийския император. Превземането на Велики Преслав обаче не означава край на България. Синовете на Комит Никола – Моисей, Давид, Арон и Самуил не прекланят глава пред врага. Сраженията и коварството на враговете оставят Самуил сам да води битката.

Въпреки, че de facto е начело на държавата, той не се изкушава да протегне ръце към царската корона. Напротив, той признава това право на синовете на цар Петър. Самуил се съгласява да стане български цар едва след смъртта на последния син на Петър – цар Роман. Най -тежкото време от историята на Първата българска държава се пада на Самуил - главният пълководец, който застава срещу Византия и води борба 40 години.

Продължителната съпротива и множеството победи показват, че българският цар е необикновено даровит държавник и пълководец и нанася немалко жестоки поражения на империята. Заслужава да се отдели специално внимание на битката при Траянови врата, в която армията на Василий II e смазана, а самият той едва успява да избяга. Виждайки, че не може да победи честно в открит двубой, византийският император се връща към това, в което е най-добър – интригите. Той успява да изкуши Арон, брата на Самуил, опитвайки се да разклати българската държава отвътре. Но държавникът поставя любовта към Родината над всичко и край Дупница Арон заплаща с живота си.

Заобиколен от други достойни и силни българи като Кракра Пернишки, Цар Самуил подчинява съседните племена, сред които сърбите и разширява територията на България. По негово време в границите на държавата е била цяла днешна Албания, Черна гора, Косово, Сърбия, значителна част от Гърция. Продължителната борба, в която българският народ се бие сам срещу огромния конгломерат от народи, живеещи в рамките на Византийската империя започва да изтощава силите на България. Независимо от всичко, обаче Византия е далеч от крайния успех.

Виждайки, че няма как да пречупи българите, Василий II решава да удари България в сърцето. Знаейки, че Самуил обича войниците си като свои деца, след една от поредните битки – тази при село Ключ – византийският император извършва нечувано варварство дори за онези сурови времена. Той заповядва пленените български войници да бъдат ослепени, като оставя на всеки 100 по един с едно око и ги изпраща обратно в България.

Голямото сърце на българския цар, преживяло много трагедии не успява да понесе тежката гледка и той си отива, покосен от сърдечен удар. Управлението на цар Самуил е трагично, но и велико. Той е начело на държавата в най-тежкия период от нейната история. Когато възродената Византийска империя влага всичките си сили за унищожението на България. Като при това се бори не с кого да е, а с най-великият византийски император, в цялата история на империята. И губи, но не на бойното поле, а бива прекършен от варварството и безчовечността на Василий II.

Самият варварин счита за най-голямо достойнство и постижение на своя живот именно победата срещу България и затова с гордост се кичи с прозвището българоубиец. Прозвище, което обаче носи не слава, а позор. Докато величието, скромността и добрината на Самуил остават да живеят вечно. Днес, 1000 години по-късно ние се прекланяме пред паметта на царя, който беше орисан да понесе най-тежките удари на историята и който ги пое с достойнство и доблест.

Блестящият поглед на Самиул напомня на всички ни, че да си българин е гордост, но и отговорност. Въпреки, че скоро след Самуил България пада под византийска власт, отново се ще намирят достойни българи, които да възродят славата на България. Скоро ще се появи и български владетел, който ще погребе византийците живи и ще си пречели прозвището ''ромеоубиец''.

А реакциите срещу паметника... Те не могат да помрачат величието на Самуил и на българския народ. Могат само да покажат КОЙ е недостоен да се нарече българин.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.

Още новини ТУК

TrafficNews.bg