Пловдив постоянно променя своя облик. Сградите, улиците и мостовете, Старият град и кварталите не са същите, каквито ги помнят нашите предци. Какви са били те в миналото и как изглеждат сега ще ви покажем в новата поредица „Преди и сега”. Тя ще е повод на научим заедно още любопитни детайли от историята на Пловдив, но и да направим равносметка как се развива градът ни.

В началото на 20-ти век на Стария град в Пловдив се гледало като на купчина съборетини, които трябвало да рухнат, за да "зарадваме окото на хората с нови бетонни сгради", твърди историкът Владимир Балчев. Както вече ви разказахме, на пловдивския елит не му отнело твърде много време, за да нададе вой срещу разрухата. Човешката намеса обаче не била единственото, отнело ни голяма част от културното и архитектурно наследство. Много великолепни постройки вече били пострадали от природни стихии - пожари и земетресения. 

Три земетресения са останали в пловдивските хроники като едни от най-опустошителните. Огромна е разрухата след Чирпанското земетресение от 1928 година. Тогава рухват къщите по улица "Стръмна", днес - Улица на занаятите. Пада и оградата на Етнографския музей, а камбанарията на църквата  „Св. Св. Константин и Елена” бива сериозно увредена. 

Снимки: Държавен архив - Пловдив

Пловдив помни още 2 сериозни земетресения - от 19 век и в периода покрай Първото българско изложение, твърди историкът Балчев.

„Въпреки че повечето от старините в Пловдив са разположени върху масивни сиенитни скали, образували тепетата, те не остават неподминати от земните трусове. Причината за това се корени в дълбоките културни пластове, които са нестабилни. Само под Хисар капия културният пласт е дълбок 3 метра”, дава пример Балчев. Поради това къщите в Стария град са уязвими, припомня той.

„Стане ли дума за културни пластове, следва да се разграничат отделните тепета по Трихълмието”, обяснява още историкът. „Навремето Таксим и Джамбаз тепе са се откроявали много повече. Границата минава по улицата „Митрополит Паисий”, която минава покрай църквата и стига до АМТИИ.  По същия начин границата между Джамбаз и Небет тепе минава през Хисар капия.” Според Балчев пластовете са най-нестабилни именно по тези граници. Доказателство за това е пропадането на къща „Недкович”, както и рухването на 250-годишната Дюстабанова къща при Чирпанското земетресение.

Въпреки че се помнят дълго, земетресенията стават рядко. Пожарите обаче са бушували почти постоянно, а някои от тях са добивали невиждани мащаби. За да предпазят къщите шедьоври от стихиите, местните ги ограждали с високи огради. От този опит се поучил и търговецът Паскал Пападати, чийто брат загубил дома си при пожар. Затова Паскал заградил новопостроената си къща, днес известна като Антова къща, с ограда. Така пожарът през 1898 не могъл да изпепели красивата сграда, нито пък къща „Ламартин”, покрай която бушувал огънят. Домът, в който гостувал френският автор, бил издигнат на сравнително голямо разстояние от съседните постройки. Затова и останал недокоснат от стихията. През 1846 година Джамбаз тепе било обхванато от друга голяма стихия, при която изгоряло Централното гръцко училище.

Един от най-големите пожари избухнал през 1885 година на метри от църквата „Св. Марина”. По това време Тунелът все още не бил построен, а на мястото му се намирала църквата „Св. Архангели”, която била погребана под падналите върху нея скали.

„Докато хората палели свещи, се появил вятър. Огънят тръгнал по тревите и храстите и се прехвърлил от другата страна на Таксим тепе. Цялото тепе е изгоряло. Това се е случило през август, месец преди Съединението”, разказва историкът. По това време на тепето се намирали дирекциите на Източна Румелия. Хората обаче успели единствено да спасят архивите от пламъците.

Снимки: Държавен архив - Пловдив

 

Местността "Янгалъка" (Пожарището) обхващала високите части на Таксим и Джамбаз тепе

Снимки: Държавен архив - Пловдив