16 април, денят, на който е приета Търновската конституция, която поставя началото на възродената и модерна Трета българска държава. Затова и датата е празник на юристите в България. Тази година 16 април се пада на Велики четвъртък. Точно преди 95 години – през 1925 г., Велики четвъртък отново се пада на 16 април. Тогава празникът е окървавен с най-жестокия атентат в българската история.

1925 година е трудна за България. Минали са по-малко от две години от режима на Стамболийски и година и половина от Септемврийското „въстание“. Държавата ври и кипи. В тази обстановка БКП, която след септемврийските събития от 1923 г, е забранена, решава да опита да „обезглави“ политическия и държавен елит. За целта е вербуван клисарят на черквата „Свети Крал“ (по-късно, след възстановяването ѝ, тя е преименувана на „Света Неделя“) Петър Задгорски, който дава достъп до тавана на храма, където е складирано огромно количество експлозив и го монтират. Черквата вече е смъртоносен капан, остава само примамката. За да могат да се съберат много хора на едно място, се взема решение да бъде убит важен човек, уважението към когото ще накара потенциалните цели да дойдат да го изпратят.

За мишена е избран генерал Константин Георгиев - участник в три войни за национално обединение, кавалер на няколко ордена. На 14 април вечерта той се отправя с внучката си към черквата „Свети Седмочисленици“ за вечерна служба. Застрелян е край стените на храма пред очите на детето. Софийската общественост е покрусена и за опелото му в „Свети Крал“ се стичат стотици хора, доста повече, отколкото са очаквали атентаторите. Огромното множество става причина ковчегът с покойника да се премести, преместват се и членовете на кабинета, което, както се оказва по-късно, им спасява живота. След началото на службата заговорниците палят фитила и се отдалечават и точно в 15:20 мощен взрив разтърсва центъра на София. Главният купол се срутва върху хората. При атентата загиват 134 човека, а ранените са повече от 500. Под руините изтича кръвта на много видни българи. Особено тежък удар понася българският военен елит.

Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, сред които Никола Николаев – единственият син на патриарха на българската войска – Данаил Николаев. Реално, с един удар БКП избива повече български висши офицери от всички врагове на България взети заедно, във всичките войни досега. Атентатът става причина за сериозна ответна реакция от страна на държавата, въведено е военно положение, което продължава повече от шест месеца. Ситуацията е толкова сложна, че има реална заплаха за самото съществуване на държавността. Това става причина правителството да предприеме твърди мерки, в рамките на които живота си губят освен виновници за атентата и много невинни „косвени жертви“, сред които и поетът Гео Милев.

Интересно е да се отбележи, че в средите на БКП атентатът не е приет еднозначно. Много от дейците на партията са изключително критични към него. Един от нейните знаковите активисти Петър Искров (Ради) казва „под развалините на черквата ще погребем партията“. А по-късно, погнусен от стореното е още по-краен „Тази компартия не е дело на българския пролетариат, а на група школници, научили азбуката на комунизма от учебници за неграмотници“. Съдбата на Петър Искров е безрадостна, по искане на Георги Димитров, той е изключен от задграничното бюро, малко след това е арестуван от съветската политическа полиция, измъчван жестоко и убит.

 В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.