Постна вечеря на Бъдни вечер, прикадена от стопанина, молитва, коледари, песни за здраве и берекет. Така българинът е посрещал Коледа преди десетилетия. Важен елемент от празника е бил „бъдникът”, който трябвало да гори няколко вечери, а пепелта му да не се изхвърля, а да се употребява като лекарство през цялата година. С годините част от традициите се променят и Коледа започва да се празнува по европейски образец. А в Пловдив е поставена традицията на събиранията на Коледа на публични места.

Поставя я генерал-лейтенант Александър Столипин в Пловдив през 1878 година. Тогава той и съпругата му организират тържество за изявени ученици. Руският военен и семейството му раздават подаръци на българските деца и техните родители и учители. Това е било частна инициатива на генерала, разказва Кристина Спасова от Музея за история на Варна, цитирана от dnes.bg.

Година по-късно руският консул във Варна също прави частно парти, на което има коледна елха. Известно е също, че още първата година от управлението си княз Александър Батенберг също се разпорежда да има украсено дърво на частния прием, който дава за Коледа. Той дори лично влиза в ролята на Добрия старец, като раздава подаръци на присъстващите.

Първата елха на обществено място в България пък е грейнала в Офицерския клуб във Варна. Дървото е украсено за Коледния бал през 1901 година.

Другата коледна мода, дошла у нас в края на 19-и и началото на 20 век, е изпращането на коледни картички. В началото те не са били особено евтини, тъй като тиражите са били доста ограничени. Поради тази причина е съществувала практиката да се изпращат благопожелания за празниците върху визитни картички. Това се правело не само от хората, които са се занимавали с бизнес, но и от учители, лекари, общественици. Характерно е, че модните тенденции са "идвали" в страната по вода.

Първите коледни картички навлизат в България от крайдунавските градове, най-често от Виена. Образите са с различен сюжет. Някои са строго религиозни, като изобразяват обикновено сцената на Рождество, ангелчета или Божията майка. Други имат по-весел характер - с образи на деца. Има дори такива, които на пръв поглед нямат отношение към коледния дух и върху тях са изобразени птички и цветя, разказва Спасова. И допълва, че във Варна е имало практика да се изпращат коледни картички с морски пейзажи. Отпечатаното нямало общо с празника, но пък показвало духа на града.

През 30-те години в България се появява и Дядо Коледа. Малко хора обаче знаят, че паралелно с него у нас се е почитал и Дядо Мраз, и то далеч преди 1944 година, казва Спасова. По думите й двамата старци са битували заедно - единият "пристигнал" от Западна Европа, а другият - от Русия.

Придружителката на добрите старци - Снежанка, се появява доста по-късно. Тя излиза на сцената през 60-те години на миналия век.