Когато през 1877 година руските войски влизат в Габрово, всички училища са превърнати в лазарети. Вместо деца, в учебните стаи има ранени войници и опълченци, а наред с руските лекари, за тях се грижат самарянки. Една от тях е Тота Венкова, учителка в основния курс на Габровското петокласно девическо училище. Тота, с рождено име Анастасия Чехларова, по това време е 22 годишна. Тя рано остава сираче, но попада под опеката на Благотворителното женско дружество "Майчина грижа" и завършва с отличие първия випуск на училището, след което поема учителската работа.
В лазарета тя работи рамо до рамо с руския лекар Пясецкий, който е настанен и в дома на сестра и. Младата жена показва вродени умения да се грижи за болните, тя е всеотдайна и се учи много бързо. Пясецкий я забелязва, оценява и настоява пред близките и да бъде изпратена на обучение в Русия. В Габрово младият лекар заболява и умира, на погребението е и Тота Венкова. Някои легенди твърдят, че между двамата е започнала и сърдечна връзка. Дали и това играе роля в силното и желание да учи медицина, може да се гадае, но веднага след войната тя подава молба за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, получава я и заминава за Петербург да учи медицина. Тежко белодробно заболяване я връща след една година в България, но през 1883-та тя отново заминава за Петербург, вече като стипендиантка на Министерството на народната просвета. През 1886-та се дипломира и се връща в България като първата жена-лекар в страната. Работи в Русе, Велико Търново, Варна и София. През 1893 д-р Тота Венкова специализира в Санкт Петербург вътрешни и детски болести, а две години по-късно- акушерство и гинекология във Виена. Отново се връща в България и основава курс за подготовка на акушерки към Александровска болница в София. До 1900 година работи като училищен лекар в Софийската девическа гимназия. Здравето и се влошава и тя се оттегля от държавна работа, но не и от медицината. Превръща дома си в София в безплатна акушеро-гинекологична консултация и до края на живота си през 1921 година помага на болни, бедни и бездомни. Д-р Тота Венкова е уважавана лекарка, която до края на живота си остава сама, така и не се омъжва. Посвещава целия си живот на медицината. След смъртта си по волята на нейното завещание тя оставя цялото си имущество на народа си. Благодарение на тези средства към санаториума за гръдно-болни в Искрец е създаден павилион с 40 легла за туберкулозно болни деца. Останалите средства са поделени между Габровското девическо училище и Софийския университет.
Десетилетия след смъртта и останките и, погребани в София, бяха пренесени в Габрово и днес почиват в градинката до бившата сграда на Благотворителното дружество "Майчина грижа"- там, откъдето е започнал дългият и път към медицината.