Днес един от най- големите поети на България щеше да навърши 86 години. Но си отиде отдавна, преди цели 18 години. След него останаха стиховете му - безкрайно красиви и вълнуващи. 

Стефан Цанев определя Христо Фотев, като автор на „най-чистата поезия в българската литература“. Още с първите си книги Фотев е признат за поет явление, доказателство за това са наградите му за „Баладично пътуване“, „Лирика“, „Сантиментални посвещения“ и „Пристанище“. Сред шедьоврите на българската любовна лирика е Фотевото стихотворение „Колко си хубава!…“. Морето е централен  символ в лириката му.

Христо Фотев е роден на 25 март 1934 г. в Истанбул.

През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала - махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище "Д-р Петър Берон" в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г. Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отива войник.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом "Украса" в Ямбол. 2 години по-късно става редактор на многотиражката на мина "Черно море".

През 1978 г. поетът издава "Обещание за поезия". През 1981 г. издава две стихосбирки: "Литургия за делфините" и "Спомен за един жив". Три години по-късно събира своите избрани стихове в "Словесен пейзаж". През 1989 г. излиза сборникът му с поеми "Венецианска нощ".

От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах "Море". На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър "Адриана Будевска".

Поетът слага халка на три жени през живота си. Известен ценител на женската красота и бохем, Фотев се запознава с втората си съпруга Уляна по време на любовна връзка с майка й Мария, когато още не се е развел с първата си съпруга Цветана, която не пасва на неспокойния му дух и бързо му омръзва. Един ден той просто изчезва. След това урежда отношенията си с нея, като подава ексцентрична молба за "развод по негова вина", в която лъже, че я пребива от бой.

Уляна е ученичка в 10 клас, забременява и се омъжва за поета. Бракът му с нея бие рекорди - цели 18 години. След раздялата с Мария, тя среща нов мъж и поетът кумува на сватбата им.

Обаче Фотев се захласва по приятелката на Уляна, Виолета. И тя остава вдовицата на поета - последната му, трета законна съпруга.

Христо Фотев умира внезапно на 27 юли 2002 г., когато се канят с Виолета да отидат на вилата си в Равадиново, по-близо до морето.

Няколко стиха, с които да си спомним за него: 

 

Измислица ли е морето?

И щастието ли? Не вярвайте!

Не вярвайте на капитаните,

които го продадоха!

Не вярвайте и на проститутките

които го забравиха!

Не вярвайте и на поетите

които го изгубиха!

Не е измислица морето

и щастието съществува!

 

Достатъчно е да се вслушате

във тишината на сърцето си.

Достатъчно е да протегнете

ръката си, да се усмихнете

на някого и да му върнете

отнетото от капитаните

и проститутките-

о, мъничко

от вярата си във дърветата,

във най-щастливите предчувствия,

във поздравите на другарите,

във делниците и светкавично

вий ще намерите морето...

Най-синьото и най-лъчистото

ще се усмихне във очите ви.

И портокаловото слънце

ще ви замести капитанската

фуражка, капитане мой!

Здравейте, капитане мой!

 

Не е измислица морето

и щастието съществува!