На този ден: Започва строежът на АЕЦ Козлодуй

АЕЦ Козлодуй" ЕАД се намира на 200 км северно от българската столица София и на 5 км източно от град Козлодуй, на брега на река Дунав. Атомната електроцентрала “Козлодуй” е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа.

Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав, в близост до гр. Козлодуй.

Проектите за централата са изготвени съвместно от “Топлоелектропроект” – Москва, и “Енергопроект” – София. Основното оборудване е доставено от Съветския съюз, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария. Първата копка за строежа на АЕЦ “Козлодуй” е направена на 14 октомври 1969 г. През месец април 1970 г. започват широкомащабни строителни дейности за изграждането на уникaлното и до днес за страната ни съоръжение, в което участват над сто хиляди строители и монтажници.

На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни.

На 6 април 1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй” с дължина 240 м, ширина 105 м и височина 40 м. В него са разположени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 г. от Съветския съюз пристига първият реактор, а на 20 ноември същата година той е спуснат в шахтата си.

Въвеждането в експлоатация на първия ядрен енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй” през 1974 г. записва важно национално постижение в съвременната история на страната – началото на ядрената енергетика не само в България, а и в Югоизточна Европа.

Българска православна църква почита успение на Света Методий Славянобългарски

На 6 април Православната църква отбелязва смъртта на св. Методий Славянобългарски. Св. Методий бил по-голям брат на славянския равноапостол Константин Философ - св. Кирил. В ранната си младост избрал военно поприще и 10 години управлявал една славянска област, подвластна на византийския император.

Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастир, намиращ се в планината Олимп - Мала Азия. След време при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От тогава те били неразделни до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело - създаванетo на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните. Св. Методий се чества и на 11 май заeдно със Св. Кирил.

На 6 април се отбелязва и успението на Св. Ехтихий. Св. мъченициТимотей и Диоген.

Имен ден празнуват всички с името Страхил. 

На тази дата умират Свети Методий, английския крал Ричард Лъвското Сърце, американският писател Айзък Азимов, принца на Монако Рение III и българският журналист Георги Коритаров.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 6 април:

• 885 г. – Във Велехрад (Великоморавия) умира и е погребан свети Методий.
• 1199 г. – Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското сърце.
• 1327 г. – Италианският поет Петрарка вижда за пръв път своята любима, Лаура, в църквата Сейнт Клеър в Авиньон.
• 1814 г. – Наполеон I Бонапарт абдикира, след което е заточен на остров Елба.
• 1818 г. – В Париж барон Карл Драйс демонстрира първообраза на велосипеда.
• 1877 г. – В Букурещ излиза първи брой на първия български всекидневник „Секидневний новинар“.
• 1896 г. – В Атина са открити първите съвременни Олимпийски игри, след като биват забранени преди 1500 години от римския император Теодосий I.
• 1909 г. – Турция признава Независимостта на България с подписания в Цариград българо-турски протокол.
• 1909 г. – Американска експедиция, водена от капитан Робърт Пири, достига за първи път Северния полюс.
• 1917 г. – САЩ обявяват война на Германия в хода на продължаващата Първа световна война.
• 1941 г. – Втората световна война: Германската армия навлиза в Югославия в операция Ауфмарш 25 и в Гърция в операция Марита от българска територия.
• 1941 г. – България във Втората световна война: В отговор на германската инвазия в Югославия, югославски самолети бомбардират индустриалния квартал на София и град Кюстендил (8 загинали в София, а в Кюстендил загиват 67 и 90 са ранени).
• 1943 г. – Основан е бразилският футболен клуб Гояш Ешпорте Клубе.
• 1965 г. – В орбита около Земята е изстрелян първият комуникационен сателит.
• 1970 г. – Започва строежът на АЕЦ Козлодуй.
• 1973 г. – Изстрелян е космическият апарат Пионер 11.
• 2001 г. – Симеон Сакскобургготски в официално обръщение обявява учредяването на Национално движение Симеон Втори.
• 2004 г. – Роландас Паксас става първият президент на Литва, отстранен мирно от длъжност чрез импийчмънт.

На днешния ден са родени

• 1483 г. – Рафаело Санцио, италиански художник и архитект
• 1849 г. – Джон Уилям Уотърхаус, британски художник
• 1876 г. – Кръстьо Сарафов, български драматичен актьор и режисьор
• 1885 г. – Вълко Димитров, деец на БЗНС, ятак
• 1932 г. – Гюнтер Хербургер, немски писател
• 1938 г. – Васил Михайлов, български актьор
• 1942 г. – Бари Левинсън, американки актьор, сценарист, режисьор и продуцент
• 1944 г. – Флорин Георгиу, румънски шахматист
• 1948 г. – Лиляна Ковачева, българска актриса
• 1959 г. – Веселин Ранков, български актьор
• 1966 г. – Десислава Знаменова, българска актриса
• 1973 г. – Ралица Ковачева-Бежан, българска актриса
• 1974 г. – Роберт Ковач, хърватски футболист

Починали на днешния ден

• 885 г. – Методий, славянски просветител
• 1199 г. – Ричард Лъвското сърце, крал на Англия
• 1528 г. – Албрехт Дюрер, немски художник
• 1971 г. – Игор Стравински, композитор от руски произход
• 1992 г. – Айзък Азимов, американски писател
• 1997 г. – Щефан Хермлин, немски поет
• 2002 г. – Славка Славова, българска актриса
• 2005 г. – Нина Кираджиева, българска балерина
• 2005 г. – Рение III, принц на Монако
• 2008 г. – Георги Тишков, български скулптор
• 2009 г. – Борис Чернев, български актьор
• 2009 г. – Петър Пашов, български езиковед
• 2014 г. – Мики Руни, американски актьор
• 2021 г. – Георги Коритаров, български журналист
• 2022 г. – Владимир Жириновски, руски политик