През 1970 г. започва строежът на АЕЦ Козлодуй
АЕЦ Козлодуй" ЕАД се намира на 200 км северно от българската столица София и на 5 км източно от град Козлодуй, на брега на река Дунав. Атомната електроцентрала “Козлодуй” е първата атомна централа в България и в Югоизточна Европа.
Началото на българската ядрена енергетика се поставя на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за сътрудничество между България и тогавашния Съветски съюз за изграждането на атомна електроцентрала. След подробен технико-икономически анализ площадката за строеж е избрана на р. Дунав, в близост до гр. Козлодуй.
Проектите за централата са изготвени съвместно от “Топлоелектропроект” – Москва, и “Енергопроект” – София. Основното оборудване е доставено от Съветския съюз, а отделни съоръжения – от тогавашните Германска демократична република, Чехословакия и Унгария. Първата копка за строежа на АЕЦ “Козлодуй” е направена на 14 октомври 1969 г. През месец април 1970 г. започват широкомащабни строителни дейности за изграждането на уникaлното и до днес за страната ни съоръжение, в което участват над сто хиляди строители и монтажници.
На площадката на централата са осъществени няколко изцяло български проекта, които се внедряват за първи път в световната практика при строителството на атомни електроцентрали. Някои от тези технически решения, са значителни инженерни постижения, към които проявяват голям интерес и специалисти от други страни.
На 6 април 1970 г. започва изграждането на главния корпус на АЕЦ “Козлодуй” с дължина 240 м, ширина 105 м и височина 40 м. В него са разположени реакторната зала, машинното отделение, вентилационният център и електрическите устройства на 440-мегаватовите блокове. През юни 1972 г. от Съветския съюз пристига първият реактор, а на 20 ноември същата година той е спуснат в шахтата си.
Въвеждането в експлоатация на първия ядрен енергиен блок на АЕЦ „Козлодуй” през 1974 г. записва важно национално постижение в съвременната история на страната – началото на ядрената енергетика не само в България, а и в Югоизточна Европа.
Българска православна църква почита успение на Света Методий Славянобългарски
На 6 април Православната църква отбелязва смъртта на св. Методий Славянобългарски. Св. Методий бил по-голям брат на славянския равноапостол Константин Философ - св. Кирил. В ранната си младост избрал военно поприще и 10 години управлявал една славянска област, подвластна на византийския император.
Той обаче почувствал Божието призвание, отказал се от високото си положение и постъпил в манастир, намиращ се в планината Олимп - Мала Азия. След време при него дошъл и по-малкият му брат Константин. От тогава те били неразделни до смъртта си и заедно извършили великото и забележително дело - създаванетo на славянската писменост и на християнската просвета всред славяните. Св. Методий се чества и на 11 май заeдно със Св. Кирил.
На 6 април се отбелязва и успението на Св. Ехтихий. Св. мъченициТимотей и Диоген.
Имен ден празнуват всички с името Страхил.
На тази дата умират Свети Методий, английския крал Ричард Лъвското Сърце, американският писател Айзък Азимов, принца на Монако Рение III и българският журналист Георги Коритаров.
Още от категорията
На този ден: Победа на българите при Пирот