Започва Битката при Сливница

Битката при Сливница е голямо сражение по време на Сръбско-българска война, водено в района на град Сливница и село Алдомировци, височините Три уши и Мека црев, в периода 5 ноември 1885 – 7 ноември 1885 година (17 – 19 ноември нов стил). Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението в началото е 12 000 българи срещу 25 000 сърби.

Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силяновски ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.

Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции. На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад.

Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов (виж Бой при Брезник). Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравска дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.

На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.

По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов – командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака – „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, оттук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.

Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.

Открит е металургичният комбинат Кремиковци

„Кремиковци“ е най-голямата металургична компания в България между 1963 и 2009 г. След прехода на България към пазарна икономика е приватизирана. През 1999 г. държавната компания е продадена на българската фирма „Дару Металс“ за 1 долар. През 2005 г. „Дару Металс“ продава предприятието на индийския предприемач Прамод Митал за 110 милиона долара. През 2008 г. компанията банкрутира и преустановява дейността си през 2009 г.

Развиването на стоманодобивна индустрия е част от стремежа на правителството да извърши промишлена революция в Народна република България, като преобърне аграрната насоченост на икономиката. Като основен мотив е изтъкнато „подобряването на класовия състав сред населението на столицата“. Този довод надделял над всички предупреждения, че комбинатът щял да замърси въздуха и да прахосва питейната вода на София.

Според мониторингов доклад от 2008 за преструктурирането на стоманодобивната индустрия в България и Румъния. нивото на производителност в Кремиковци е 30% от производителността на сравними европейски стоманодобивни заводи и това оказва отрицателен ефект върху бизнеса на компанията.

Към средата на 2008 г. положението е влошено до такава степен, че предприятието не е в състояние да обслужва дълговете си и е открито производство по несъстоятелност.

От месец декември 2008 работата в голяма част от предприятието практически е спряна, а основните мощности се поддържат в режим на безопасна готовност. Правителството и синдиците на комбината трескаво търсят нов инвеститор, оператор или алтернативи за финансиране и продължаване на работата, но без успех. В комбината не се изплащат заплати, както и не се заплаща разходваният ежедневно газ. Това довежда до допълнителни дългове, социално напрежение и непрекъснати протести от страна на металурзите.

На 15 май 2009 е прекъснато газоподаването към комбината. Спрени са коксохимичните мощности, за които е необходимо непрекъснато газоподаване. Спирането на коксохимическия завод е необратимо – работата му не може да бъде възобновена. Според пресата и формираното обществено мнение така завинаги е премахнат един от най-големите замърсители на въздуха в софийското поле.

В края на 2010 година назначени от съда синдици се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не участват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 милиона лева на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от Първа инвестиционна банка.

Според последния доклад на ЕК от мониторинга главните причини за неуспеха на дружеството в постигането на жизнеспособност са липсата на капитал за инвестиции в модернизация и липсата на оборотен капитал.

Космическият апарат Галилео се сближава само на 160 километра с естествения спътник Амалтея и отклонението, оказано върху траекторията на апарата, е измерено с цел точно установяване на масата на спътника

Галилео е автоматичен космически апарат, изпратен по програма на НАСА за изследване на Юпитер. Апаратът носи името на астронома Галилео Галилей. Изстрелян е на 18 октомври 1989 г. на борда на космическата совалка Атлантис, като е стартиран към Юпитер от околоземна орбита. Апаратът влиза в орбита около планетата на 7 декември 1995 г.
Галилео се сближава за пръв път с астероид, открива първия астероиден спътник, първи влиза в орбита около Юпитер и спуска първата сонда в атмосферата на планетата.

На 21 септември 2003 г., след 14 години в космоса и 8 години на орбита около Юпитер, апаратът е спуснат в атмосферата на планетата със скорост от около 50 km/s с цел предотвратяване на сблъсък с някой от спътниците на Юпитер и евентуално пренасяне на бактерии и микроорганизми със земен произход на повърхността му. Значително влияние върху решението оказва откритият с помощта на Галилео океан от течна вода под повърхността на Европа.

По неизвестни причини главната антена на Галилео не се разтваря напълно по план след първото сближаване със Земята. Едно от предположенията за тази повреда е значителното време, което апаратът прекарва в складовете на НАСА след като катастрофата на Чалънджър отлага стартирането му. Счита се че част от смазката на ребрата поддържащи главната антена се изпарява, като това прави тяхното правилно разтваряне невъзможно.

Направени са многобройни опити за нейното разтваряне като периодичното ѝ излагане на слънчева светлина и сянка, завъртане на апарата около оста му със скорост от 10,5 оборота/min, както и периодично включване и изключване на моторите управляващи ребрата на антената, но без успех.

Вместо основната антена (с насочено предаване) способна на предаване на данни със скорост от 134 килобита/s за комуникации се използва вторичната антена (предаваща изотропен сигнал), предназначена за предаване на данни със скорост 8 – 16 бита/с. Вторичната антена предава с мощност от 15 до 20 W, от които една 70 метрова наземна радио антена е способна да улови около 10 × 10−21 W. Чрез използването на няколко наземни радиоантени с подобрена чувствителност и използването на компресия на данни, е осъществена максимална скорост на предаване на данни от апарата към Земята от около 160 бита/s.

Данните, събрани от апарата, се запазват на бордова магнитна лента, като впоследствие биват предадени обратно към Земята по време на апогея на апарата. По същото време биват провеждани и изследвания на магнитосферата на планетата.
Използването на вторичната антена ограничава общото количество данни предадени от апарата до 30 гигабайта, в това число около 14 000 снимки.

Първият парашут на атмосферната сонда се задейства около минута по-късно от планираното, като довежда до изгубване на малко количество данни за атмосферата. Впоследствие е установено че проблемът се е дължал на електрическите кабели задействащи парашута и че той всъщност се е задействал по-скоро по случайност.

Още интересни събития от този ден:

През 1414 г. е открит Констанцки събор на Римокатолическата църква, който слага край на Папската схизма.

През 1605 г. е осуетен опит за атентат срещу Камарата на лордовете и краля на Англия и Шотландия Джеймс I.

През 1757 г. – Седемгодишната война: Фридрих II побеждава обединените армии на Франция и Свещената римска империя.

През 1895 г. Джордж Селдън получава първия американски патент за автомобил.

През 1912 г. Удроу Уилсън е избран за двадесет и осми президент на САЩ.

През 1913 г. Великобритания анексира Кипър и заедно с Франция започва военни действия срещу Османската империя.

През 1914 г. Великобритания окупира Кипър.

През 1916 г. Германия и Австро-Унгария подписват акт за създаване на Регентско полско кралство.

През 1940 г. Франклин Рузвелт е избран за трети мандат като президент на САЩ.

През 1945 г. Колумбия е приета за член на ООН.

През 1968 г. Ричард Никсън побеждава на президентските избори в САЩ.

През 1979 г. Аятоллах Хомейни обявява САЩ за „великия сатана“.

През 1994 г. Акио Морита оповестява оттеглянето си от ръководството на Sony.

През 2006 г. Бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин е осъден на смърт чрез обесване за престъпления срещу човечеството.

Днес е роден българският актьор Георги Георгиев – Гого

Георги Георгиев Георгиев – Гого е български актьор. Занимава се предимно с озвучаване на филми и сериали. Най-известен е с работата си по „Блясък“, „Ренегат“, „Военна прокуратура“, „Али Макбийл“, „Шеметни години“ (сезони 1 – 5), „Фарскейп“, „Дарма и Грег“, „От местопрестъплението: Ню Йорк“ и „Хавай 5-0“.
Той е от театрално семейство. Майка му, Кева Апостолова, е драматург и главен редактор на списание „Театър“, а баща му е покойният актьор и режисьор Георги Г. Георгиев.
Една от първите роли е като дете във филма „Оркестър без име“. Започва кариерата си в дублажа през 1998 г. Озвучава във филма G.I. Joe The Rise of Cobra от 2009 година.