На 21 декември започва астрономическата зима

Зимата е сезонът с най-къси дни, което варира значително в зависимост от географската ширина, и с най-ниски температури. В районите, по-отдалечени от екватора, през зимата има значителни снеговалежи.

Зимата е един от четирите сезона в умерения пояс, който  започва със зимното слънцестоене (около 21 декември в северното полукълбо и 21 юни в южното полукълбо) и завършва с пролетното равноденствие (около 21 март в северното полукълбо и 23 септември в южното полукълбо. В метеорологията се използва различна конвенция – месеците юни, юли и август в южното полукълбо и декември, януари и февруари в северното полукълбо.

През 2020 г. астрономическата зима (слънцестоене) в северното полукълбо започва на 21 декември в 12:02 ч. българско време.

 

През 1891 г.  е изиграна  първата игра по баскетбол в Спрингфилдския колеж – САЩ

В началото на декември 1891 година канадецът Джеймс Нейсмит, преподавател по физическо възпитание в училище на ИМКА (днес Спрингфийлдски колеж) в Спрингфийлд, Масачузетс, се опитва да създаде занимания за учениците си през дъждовен ден. Той търси активна игра на закрито, която да ги занимава и да поддържа физическата им форма през продължителните зими на Нова Англия. След като отхвърля няколко други възможности като прекалено груби или неподходящи за затворено помещение, той описва основните правила и заковава кош за праскови на височина приблизително 3 метра . За разлика от днешните баскетболни кошове, първият кош на Нейсмит не е с пробито дъно и топката трябва да се вади от него след всяка точка. Впоследствие, за да не се качват играчите по стълба за изваждане на топката, дъното на коша е пробито, така че топката да се вади с дълга пръчка.

Първоначално баскетболът се играе с футболна топка. Първите топки, специално предназначени за баскетбол, са кафяви, а обичайната днес оранжева топка е въведена едва в края на 50-те години от Тони Хинкъл, който иска да направи топката по-добре видима както за играчите, така и за публиката. Дриблирането не е част от първоначалната игра с изключение на подаването с отскок на топката – основният начин за придвижване на топката е подаването. По-късно дриблирането е разрешено, но през ранния период е затруднено от несиметричните топки. То се налага като съществена част от играта през 50-те години, когато започват да се произвеждат топки с по-правилна форма.

Кошовете за праскови се използват до 1906 година, когато са заменени с метални обръчи с табло зад тях, а малко по-късно става възможно топката да преминава през коша. През този период отборът получава точка за всеки кош и отборът, получил повече точки печели. Първоначално кошовете са заковани за галерия около игрището, но това се оказва непрактично, защото зрители от галерията се намесват в играта. По тази причина е въведено таблото зад коша, което в допълнение дава възможност за изстрели с удар в него.

 

През 1898 г. Мари Кюри и Пиер Кюри откриват нов химичен елемент – радий

Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.

Радият е открит през 1898 г. от Пиер и Мари Кюри. Наименованието идва от латинската дума radius – лъч. Преди и по време на Първата световна война се е използвал като луминофор в ръчните часовници. Днес приложението му е силно ограничено, като се използва единствено за научни цели.

През 1895 г. Пиер Кюри се жени за полската студентка Мария Склодовска и от 1897 г. двамата започват съвместни изследвания върху явлението радиоактивност. През 1903 г. семейство Кюри са удостоени с Нобелова награда за физика „за съвместни изследвания върху явлението радиоактивност“, открито от Анри Бекерел.

Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на наукат – физика и химия. Тя е и първата жена преподавателка в Сорбоната.

Нейните постижения включват развитието на теорията за радиоактивността, термин, който тя въвежда, техники за изолиране на радиоизотопи и откриването на два нови елемента, полоний и радий. Под нейно ръководство са проведени първите в света проучвания на лечението на неоплазми с радиоактивни изотопи. Тя основава Институтите Кюри в Париж и във Варшава, които днес остават основни центрове за медицински изследвания. По време на Първата световна война тя разработва мобилни радиографични пунктове за предоставяне на рентгенови услуги на полеви болници.

Дори когато става френски гражданин, Мария Склодовска Кюри, която използва и двете фамилни имена, никога не губи чувството си за полска идентичност. Тя учи дъщерите си на полски език и ги води на посещение в Полша. Умира през 1934 г., на 66 г., в санаториума Санселмо в град Паси, От Савоа, (Франция), от апластична анемия, получена вследствие излагане на радиация в хода на научните ѝ изследвания и в хода на радиологичната ѝ работа в полевите болници по време на Първата световна война.