През 1905 г. в България е регистриран първият тютюнев картел, а през 1947 въвеждат тютюнев монопол 

На 25 февруари в България е регистриран първият картел — Тютюнофабрикантско дружество „Свети Никола“. Не него влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики, били активни тогава.

На същата дата, но през 1947 г. в Народна република България е въведен държавен монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия.

Посредством Закона за държавния монопол на тютюна, обнародван в "Държавен вестник", бр. 96 от 28 април 1947 г. държавата изкупува всички частни и кооперативни предприятия за преработка на тютюн срещу обезщетение с 3% лихвоносни облигации.

По силата на гласувания от Великото народно събрание закон складовете, съоръженията, машините и инвентарът на 81 чуждестранни и български тютюнотърговски фирми в Пловдив стават държавна собственост. На тази база се създава предприятието "Държавен тютюнев монопол", клон Пловдив, което започва да работи от 1 юни 1947 година.

Създава се Държавен монопол на тютюна като единно предприятие, на което се възлага изключителното право на събиране, обработване и търговия със суров тютюн, както и за производство на тютюневи изделия.

Законът за държавния монопол на тютюна е отменен със Закон за тютюна и тютюневите изделия, приет от 36-о Народно събрание на 17 ноември 1993 г.

През 1992 г. Общински съвет в София взима решение за  разрушаване на Мавзолея на Георги Димитров

Мавзолеят на Георги Димитров в центъра на София е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането на мавзолея започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.

Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в Народна република България през периода 1949 – 1989 г. Тук, по протокол, чуждестранните делегации полагат венци при посещение в страната, а партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници.

Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев. Първата детонация в присъствието на министър-председателя Иван Костов и кмета на София Стефан Софиянски не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август, когато най-сетне тя рухва.

През 1942 г. се ражда Боян Радев, български борец, колекционер и меценат на изкуството

Боян Радев е български състезател по класическа борба в категория до 97 кг. Той е първият българин, който става двукратен олимпийски шампион в историята на нашия спорт.

Роден е в село Мошино, което днес е квартал на град Перник. Освен два златни олимпийски медала, той има в кариерата си още световна титла и сребърен медал от европейско първенство. Три пъти е избиран за спортист №1 на България.

Обявен е за заслужил майстор на спорта. През 2009 г. получава най-високото отличие на Международната федерация по борба (ФИЛА) – „Златна огърлица“. Боян Радев е приет и в Залата на славата на Международната федерация по борба (ФИЛА) в Оклахома (САЩ).  След приключване на спортната си кариера работи в системата на МВР.

На 24 април 2014 Боян Радев е избран за спортист на века в Спортен клуб Левски. Тържеството по награждаване е проведено в музея на спорта на стадион „Васил Левски“ и е част от програмата „100 години Левски“ по случай вековния юбилей на „синия“ клуб.

Освен като борец, Боян Радев е известен и като виден колекционер и дарител. Обявен е за дарител № 1 на Националния исторически музей. В музея, има наречена на неговото име зала „Дарение Боян Радев”, в чиято експозиция са изложени ценни паметници колекцията му, над 170 експоната – икони, църковна утвар, дърворезби, каменни пластики, между които три мраморни римски портрета от ІІ-ІІІ век сл. Хр., изпълнени от неизвестен даровит скулптор.

Сред оброчните релефи преобладават посветителните паметници на Артемида,представени в архаичната иконография като покровителка на природата и живота, което може да се свърже със старата тракийска почит към Великата богиня майка в хипостазата й на Потния терон.