Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

На 22 февруари 1887 година в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двамата граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Те са осъдени на смърт заради участието си в Офицерския бунт.

Превратът е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. В заговора от 1887 г. се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни.

Непосредствено след провала в някои селища, като Перущица и Яворово, са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в Бургас и Сливен взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.

За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо разгърната и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.

Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра, Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.

В условията на въведено извънредно положение участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.

Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена – изгорени.

През 1928 година се поставя началото на българския балет. Първото представление, представено пред родната публика, е комедията "Копелия". Поставена е от Атанас Петров, който влиза в главната роля.

Световната премиера на "Копелия" се състои 58 години по-рано на сцената на Парижката опера „Гран Опера“, в присъствието на император Наполеон III и съпругата му Йожени.

Атанас Петров посещава почти целия си живот на изкуството. Роден е на 1 октомври 1899 г. в Добрич в семейството на чиновник. Семейството са преселници от Котел, които по-късно се установяват във Варна. От малък танцува, но се запознава с балета през 1920 г. като ученик във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева. Започва да се занимава професионално с балет на 23 години - факт, който е прецедент в историята на изкуството

От 1922 до 1925 г. учи класически танц в Берлин в школата на Евгения Едуардова, която го прави свой асистент. От 1925 до 1927 г. Петров танцува в Дойче Опер Берлин. Работи с балетмайстора Макс Терпис, представител на немската пластична школа.

По това време балетистите в България са предимно любители. Петров обаче им се възхищава, тъй като влагат чувство в танца. Неговата цел е да основе балетна школа, в която известно време съвместява дейностите педагог, балетмайстор, солист и репетитор.

 

На 22 февруари 1943 година България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери. Дотук се стига, след като дълго време цар Борис успява да отклони вниманието на Хитлер от въпроса за българсите евреи. Три години по-рано е приет Законът за защита на нацията. С него се поставя началото на антисемитизма, като държавна политика.

В разгара на Втората световна война фюрерът Адолф Хитлер решава да ликвидира еврейската конгрегация в Европа напълно. Той поставя пред своя съюзник – Царство България въпроса за депортирането на близо 50 хиляди български евреи от неговите предели в концентрационни лагери в Германия и Полша.

След оказан германски натиск, на 22 февруари 1943 година главният комисар на КЕВ Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Взето е решение първият контингент от евреи да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България“. За целта КЕВ издават зловещата заповед и полицията започва “лов на евреи”. В Пловдив са събрани близо 9000 български евреи, с готовност да бъдат откарани с влакови ешелони за концлагера Треблинка.

В този момент обаче в големите градове се надигат масови протести. На гребена им застават подпредседателят на българския парламент Димитър Пешев, именити творци и общественици. Митрополит Кирил влиза в еврейския лагер в Пловдив и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако те не бъдат освободени.

Междувременно група от 42 депутати начело с подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев се обявява срещу случващото се, като чрез подписка в Народното събрание правят действията публично известни, като показват тяхната нелегитимност.

Плановете за депортиране на евреите от България са спрени на два пъти — през март и май 1943 г., след което не се подновяват, тъй като правителството се е провалило в тези свои намерения. На Цар Борис са предложени "План А" - депортиране и "План Б" - изселване от София и използване на евреи в трудови лагери в България, като той се спира на втория. Последиците от разселването на евреите, както и напредъка на разгрома на Вермахта през следващите месеци правят депортирането практически неосъществимо.

През 1999 година е подписана българо-македонска декларация за уреждане на езиковия спор между двете държави. Спогодбата е между премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Добрите отношения със съседните държави са важни условия за присъединяване към ЕС и НАТО.

20 години по-късно въпросът за добросъседството с Македония продължава да стои на дневен ред.

На този ден през 1990 г. правителството на Великобритания публикува „Харта на жертвите на престъпления“. По-късно той започва да се чества като Международен ден в подкрепа на жертвите на престъпления.

В САЩ почитат паметта на първия президент Джордж Вашингтон, който е родоен на 22 февруари 1732 година.