Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.
На 22 февруари 1887 година в местността Левент табия край Русе са разстреляни майор Атанас Узунов, майор Олимпи Панов, капитан Георги Зеленогоров, подпоручик Кожухарски, подпоручик Димо Тръмбешки, подпоручик Енчев, подпоручик Божински и двамата граждани Тома Кърджиев и Александър Цветков. Те са осъдени на смърт заради участието си в Офицерския бунт.
Превратът е организиран от офицери русофили, емигрирали след неуспеха на проруския преврат от август 1886 г. В заговора от 1887 г. се включват групи офицери от гарнизоните в Силистра и Русе, но бунтът не получава голяма подкрепа и е потушен за няколко дни.
Непосредствено след провала в някои селища, като Перущица и Яворово, са проведени проруски демонстрации, а в подобни прояви през октомври 1886 г. в Бургас и Сливен взимат участие и военни. В началото на 1887 г. част от избягалите в Румъния офицери, начело с майор Петър Груев и капитаните Радко Димитриев и Анастас Бендерев, създават в Румъния организация под името Революционен комитет, която си поставя за задача да подготви въоръжено въстание в България срещу Регентството и правителството на д-р Васил Радославов.
За тази цел ръководителите на заговора се опират на армията, без да разчитат на каквато и да е подкрепа от страна на българската общественост. Тяхната дейност е слабо разгърната и се ограничава в привличане на офицери от различните гарнизони в страната. Най-подготвени се оказват гарнизоните в Силистра и Русе.
Въпреки предпазливостта на организаторите властите успяват да разкрият действията им в Силистра, което става повод за преждевременно започване на акцията. За да не бъдат арестувани офицерите от Силистренския гарнизон, неговият началник капитан Христо Кръстев обявява на 16 февруари въстание в града. След прехвърлянето на други военни подразделения към Силистра, Кръстев е изоставен от войниците си и е разстрелян на брега на река Дунав.
В условията на въведено извънредно положение участниците в бунта са съдени от военно-полеви съдилища, като смъртните присъди се утвърждават от главнокомандващия майор Рачо Петров. На 22 февруари 1887 г Смъртна присъда получава и капитан Болман, но тя не е изпълнена, тъй като той е руски поданик. С 15 години затвор са заменени смъртните присъди на подпоручиците Мирков и Кръстев.
Със заповед на военния министър полковник Данаил Николаев военните формирования участвали в преврата са разформировани, а бойните им знамена – изгорени.
През 1928 година се поставя началото на българския балет. Първото представление, представено пред родната публика, е комедията "Копелия". Поставена е от Атанас Петров, който влиза в главната роля.
Световната премиера на "Копелия" се състои 58 години по-рано на сцената на Парижката опера „Гран Опера“, в присъствието на император Наполеон III и съпругата му Йожени.
Атанас Петров посещава почти целия си живот на изкуството. Роден е на 1 октомври 1899 г. в Добрич в семейството на чиновник. Семейството са преселници от Котел, които по-късно се установяват във Варна. От малък танцува, но се запознава с балета през 1920 г. като ученик във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева. Започва да се занимава професионално с балет на 23 години - факт, който е прецедент в историята на изкуството
От 1922 до 1925 г. учи класически танц в Берлин в школата на Евгения Едуардова, която го прави свой асистент. От 1925 до 1927 г. Петров танцува в Дойче Опер Берлин. Работи с балетмайстора Макс Терпис, представител на немската пластична школа.
По това време балетистите в България са предимно любители. Петров обаче им се възхищава, тъй като влагат чувство в танца. Неговата цел е да основе балетна школа, в която известно време съвместява дейностите педагог, балетмайстор, солист и репетитор.
На 22 февруари 1943 година България сключва договор с Германия за поетапна депортация на българските евреи в концентрационни лагери. Дотук се стига, след като дълго време цар Борис успява да отклони вниманието на Хитлер от въпроса за българсите евреи. Три години по-рано е приет Законът за защита на нацията. С него се поставя началото на антисемитизма, като държавна политика.
Още от категорията
На този ден: В Англия са въведени първите пощенски кутии