На 2 януари 1835 година стартира първото взаимно училище у нас. То е открито в Габрово от Неофит Рилски, по инициатива на Васил Априлов.  

Известният просветен и църковен деец Неофит Рилски съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища.

В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело на българските земи през Възраждането. Те поставят началото и на новобългарското образование. 

През 1839 година е направена първата фотография на Луната. Снимката е дело на френския художник и фотограф Луи Дагер. Той разработва дагеротипията - първия фотографски метод, в който светлочувствителният материал е сребърен йодид. 

На 35 години създава така наречената диорама – фантастична поредица от панорамна живопис, изложена със специални светлинни ефекти. Докато се занимава с нея, започва да мисли и за разработване на механизъм за автоматично възпроизвеждане на изгледи без помощта на четки и боя.

Първите му опити да създаде такъв апарат са безуспешни. През 1827 г. се запознава с Жозеф Нисефор Ниепс, който също се опитва да изобрети фотографски процес. Две години по-късно двамата стават съдружници. През 1833 г. Нисефор Ниепс умира, а Дагер продължава работата по проекта. През 1837 г. той вече е успял да разработи практичен метод за фотографиране, наречен на негово име дагеротипия.

Дагер го показва публично, без да го патентова, а за награда френското правителство отпуска пожизнена пенсия и на него, и на сина на Нисефор Ниепс. Оповестяването на изобретението предизвиква голяма сензация. Дагер става герой на деня и е обсипван с почести, а дагеротипията бързо намира широко приложение. 

През 1958 година е влиза в експлоатация първата българска подземна електроцентрала – ВЕЦ „Батак“. Електроцентралата е част от каскадата „Баташки водносилов път“. Идейният и техническият проект за каскадата е изработен от проф. инж. Димо Велев, инж. Кирил Григоров и инж. Гичев. Той включва язовири, изравнители и три централи – ВЕЦ „Батак“ и ВЕЦ „Пещера“, които са подземни, и ВЕЦ „Алеко“ - надземна.

Година по-късно, отново на 2 януари, е изстрелян първият изкуствен спътник на Луната. Сондата е изстреляна от космодрума Байконур в СССР и достига близко радстояние до естествения спътник. Целта на мисията е сблъсък с лунната повърхност, но вместо това апаратът попада в околослънчева орбита.

От данните, изпратени от сондата, става ясно, че Луната няма следи от магнитно поле. Също така са извършени първите директни зимервания на слънчевия вятър, силен поток от йонизирана плазма излъчвана от Слънцето и насочена към междупланетното пространство. 

Поради грешка в наземния контрол апаратът се разминава на около 5 900 км с Луната Луна 1 е първият обект с човешки произход, който влиза в хелиоцентрична орбита и затова по-късно е преименуван на Мечта. Орбитата му се намира между Земята и Слънцето.