Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

На 11 февруари отбелязваме Власовден. Празнува се за здравето на впрегатния добитък, главно воловете. Според традиционните представи болестта, която мори воловете, се нарича влас, в нейна чест е и празникът.

Обичайният празничният комплекс включва редица обредни действия, практики и забрани, чийто общ смисъл е предпазващ. Във всяка къща стопанките замесват и опичат по два обредни хляба. Единият се нарича св. Влас, другия - св. Петка. В същото време мъжете почистват обора, изчесват воловете и ги изкарват на водопой. Хлябовете се прекаждат в обора. От хляба св. Влас слагат в храната на животните; от хляба св. Петка раздават по съседите. Преди да тръгнат, всяка домакиня излиза с опечените хлябове и ги набожда на рогата им. Докато утоляват жаждата си, стопанинът им натопява краваите във водата, след това ги начупва и раздава на добитъка и на присъстващите там мъже, както и на всеки срещнат по пътя обратно към дома. Всичко това се прави за здравето на воловете, да не ги лови болестта влас (особена болест в червата и стомаха им). На този ден воловете не се впрягат, за да не се пресилят.

В Северозападна България "секат влас" на говедата, като замахването със секирата е придружено от мучене. От воловете и козите се взима малко вълна за лек. На Власовден се спазват някои забрани. Жените не предат, за да не става "влас" в очите им; не месят, за да не "власява" брашното. Мъжете не впрягат волове, защото се вярва, че дори "опасан в девет колана", волът този ден се разпасва. Празникът се спазва и от овчарите, за да не се раждат "власати", с груба вълна овце. В Централна България Власовден се празнува и за нивите да не ловят "влас", т.е. да няма празни класове.

В чест на св. Влас в Перущица се е спазвал обичай, наричан „Муканица“. Първо се давал общоградски курбан, след който хората се прибирали по домовете си със запалени свещи в ръце, като през целия път мучали като крави, цвилели като коне и блеели като овце. В някои райони орачи излизали извън населеното място, за да се борят, имитирайки сблъсък между волове и мучат. Вярва се, че през годината най-здравите животни ще са на победилия орач.

Власовден е тясно свързан с предхождащият го Чуминден. Обредните практики са еднакви: в основата им лежи идеята за омилостивяване чрез житна жертва на болестотворните демони. Отделянето на празника говори от една страна за остатъци от тотемични преживелици, а от друга страна характеризира аграрно-скотовъдното битие на българина и ценността на впрегатните животни.

Католическата църква почита днес Дева Мария от Лурд. В този град е най-голямото светилище на Света Богородица в Европа. Намира се в Южните Пиринеи във Франция. Тук през 1858 година според преданията Дева Мария се явява многократно на малко момиче на име Бернадет. Оттогава до ден днешен милиони поклонници са посетили мястото, получавайки духовно и физическо изцеление. Вярва се, че Девата помага на смъртните и лекува страдащите, превръщайки се по този начин в спасител на болните.

В международния календар 11 февруари е определен и като Световен ден на болните в тясна връзка с празника на Девата от Лурд. Покойният Папа Йоан Павел ІІ го обявява на 13-ти май 1992 година. В специалното послание, написано по този повод, Папата отбелязва, че ежегодното честване на Световният ден на болните има определена цел. Тази цел духовният водач формулира така: "да се предаде усещането на многобройният медицински персонал на католическите организации, на вярващите, на цялото гражданско общество за необходимостта от по-добри грижи за болни и немощни и облекчаване на тяхното страдание".

За първи път Световният ден на болните е честван на 11 февруари 1993 година.

От 2016 година насам се чества Международният ден на жените и момичетата в науката. Празникът е обявен с резолюция на ООН. Международният ден има за цел да насочи общественото внимание към проблема с дискриминацията на жените и момичетата в образованието и професионалното им развитие в науката. Цели се насърчаване на момичетата и жените в сферата на образованието и науката, както и признание на научните им постижения.

28% от изследователите в световен мащаб са жени. Според анализите на ООН, те имат по-ограничен достъп до заемане на ръководни позиции и финансиране.

На този ден през 1211 година се свиква автибогомилският църковен събор в Търново. Ръководи го цар Борил, а целта е публичното разобличаване и общественото отрицание на идеите и на основните постулати на богомилското учение. Богомилските ръководители Петър Кападокийски, Лука и Матей Родоболски са низвергнати от обществото, осъдени на тежки телесни наказания и заточени. Последователите им в страната са подложени на преследване.

По нареждане на българския владетел решенията на събора са записани в т. нар. „Синодик на цар Борил“. Документът съдържа разнообразна и конкретна информация за богомилските вярвания и ритуали. Последователно добавяните славословения за българските царе, царици и патриарси разкриват механизма за поддържане на историческата приемственост в българската вътрешна политика.

На 11 февруари 1929 година Ватикана става независима държава. Тогава се подписва т. нар. Латерански договор с Италия. Според клаузите му Светият престол има „пълна собственост, изключителна суверенна власт и юрисдикция“ над града държава.

Ватикана започва да се развива още от древността. През 326 година, по времето на император Константин I, на мястото на предполагаемия гроб на свети Петър е изградена Константиновата базилика. Около нея постепенно се изграждат допълнителни сгради, свързани с култа към светеца.

Папската държава е е под суверенното пряко управление на папата от 756 до 1870 г. Началото ѝ е положено през 756 г. от франкския крал Пипин III, който подарява на папа Стефан III територията на бившия Равенски екзархат – акт, останал в историята под името „дар на Пипин“. Тя е сред най-големите държави на Апенинския полуостров от средата на осми век до обединението на Италия под водачеството на кралство Пиемонт-Сардиния през 1861 г. През 1861 година държавата е завладяна от Италия. Девет години по-късно папата губи властта над Рим, като през следващите 59 години не притежава никаква територия.

Днес Ватикана е заобиколена от всички страни от Рим и е най-малката суверенна държава в света и по площ, и по население. 11 февруари е обявен за Ден на независимостта и се чества като държавен празник.

11 февруари 1847 година е рождената дата на изобретателя Томас Едисън. Едисън се счита за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са изцяло оригинални, а са подобрения към по-ранни патенти, и всъщност са направени от многобройните му служители. Това е причината Едисън често да търпи критики за това, че не споделя заслугите за изобретенията си.

Изобретателят става известен сред широката публика с изобретяването на фонографа през 1877 г. Макар че невъзпроизведимо записване на звук е постигнато още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 г., а други по това време, особено Чарлз Крос, размишляват върху възможността звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв произвежда уред, който осъществява това на практика.

След успеха на фонографа, Едисън насочва усилията си и към записване на подвижни изображения. Той патентова създадената с негова помощ от фотографа Уилям Кенеди Лори Диксън първа кинокамера.

През 1880 г. Едисън патентова електрическата разпределителна мрежа, която е важно условие за масовото прилагане на електрическото осветление. Две години по-късно е въведена в експлоатация първата в света електроразпределителна мрежа, която подава постоянен ток с напрежение 110 V на 59 клиенти в Южен Манхатън. Последната му молба за патент е от 6 януари 1931 година за „Държател за предмет, подлежащ на галванопластика“. Патентът бива издаден две години по-късно, след неговата смърт.

В САЩ днес се отбелязва Международният ден на изобретателя.

Томас Едисън умира на 18 октомври 1931 година в Западен Ориндж и е погребан в двора на тамошната му къща.

Рожден ден днес празнуват волейболистът Стоян Гунчев, певицата Шерил Кроу, актрисата Дженифър Анистън, певицата Кели Роуланд и състезателят по снукър Нийл Робъртсън.