Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

В Чосон е обнародена корейската азбука хангъл/чосонгъл.

Корейската азбука, наречена хангъл (от кор. хан –„корейско“, гъл –„писмо“), създадена през XVв. (приблиз. 9 октомври 1446г.), е фонетична азбука (като латиницата и кирилицата) и е една от най-ефикасните по отношение на приложимост. Изобразява всички фонетични особености наезика и се научава бързо и интуитивно.

 Хангъл е създаден по време на управлението на крал Седжонг, един от най-великите корейски владетели, управлявал по време на династията Чосон (1392-1910). Той бил много уважаван владетел, начетен и способен и винаги се вслушвал в мнението на обикновения човек. Любовта му към народа била движеща сила в управлението му.

 Хангъл се състои от 24 основнизнака(с дифтонгите и глотализираните съгласни са общо 41). Повечето от тях с течение на времето се изменяли, а 4 от тях отпаднали, което днес ни оставя със следните букви:

 Гласни -образувани от три елемента –небето, изобразено с точка(по-късно преминава в малка чертичка), земята, изобразена с хоризонтална линия, и човекът, изобразен с вертикална линия.

Съгласни -смята се, че съгласните са проектирани така, че да изобразяват формата на устата и езика, когато се произнася съответният звук. Лингвистите твърдели, че това е невъзможно, но когато се открива текстът, поясняващ азбуката (Хунминджонъм), употребата и създаването й се оказва, че тази теория е вярна.

Съгласните звуци в корейския език могат да бъдат поделени в три категории: прости; аспировани (произнася се като проста съгласна само че с придихание подобно на звука х); и глотализирани или двойни –звукът се произнася по-натъртено и интензивно.

 

Днес отбелязваме Световния ден на пощата.

На 9 октомври се отбелязва Световният ден на пощата. На тази дата през 1874 година в Берн е подписан договор за създаване на Всеобщ пощенски съюз. Броят на страните-членки в съюза се увеличава толкова бързо през следващите три години, че името му е променено на Всемирен пощенски съюз през 1878 г. През 1947 година ВПС получава статут на специализирана междуправителствена организация на ООН.

На 1 юли 1879 година България става пълноправен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 г. Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на официалните международни контакти на българските пощи.

Днес страните членки на съюза са 190, с над 700 хил. пощенски служби и над 130 милиона пощенски служители. Целта на съюза е да осигурява организиране и усъвършенстване на пощенските служби, развитие на международното сътрудничество и оказване на техническа помощ за развиващите се страни в тази област.

Международната седмица на писмото се отбелязва с решение на 14-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 г., през календарната седмица, която включва датата 9 октомври - Световен ден на пощите.

 

На 9 октомври честваме и Деня на античната култура

На 9-ти октомври отбелязваме деня на Античната култура.  За Античност приемаме периода на съвкупност от исторически форми на обществено съзнание, религия, митове, философия, наука, изкуство и др. в страните от Азия, Древна Гърция и Древен Рим в периода, според едни изследователи от 1000 г. пр. Хр. до 475 г. сл. Хр. (падането на Западната Римска империя), и според други до началото на VII в. сл. Хр.  Археологическата култура у нас е най-плътно наситена от антични паметници, които представляват част от огромното наследство на Средиземноморския културен ареал. Интересното тук е, че хронологически в европейската история античните и тракийските паметници принадлежат към един и същ период. Тракийската култура в Югоизточна Европа е част от културата на античния свят и се вписва в неговата периодизация. Но в България е прието, обособяване на историята на тракийската култура, свързано с необходимостта да се акцентира на нейната самостоятелна характеристика.

Сред най – известните антични паметници в България са: Антична Сердика (София), Филипополис( Пловдив), Одесос (Варна), Августа Траяна (Стара Загора), Месамбрия (Несебър) и др.

 

На тази дата рожден ден празнуват:

Скот Бакула – американски актьор. Роден е на 9 октомври 1954 г. в Сейнт Луис, САЩ. Докато е в гимназията играе американски футбол, тенис и се занимава с театър. Записва се в Университета в Канзас, специалност право. Напуска колежа за да стане актьор. Бакула се мести в Ню Йорк и участва в представления на Бродуей. Прави телевизионния си дебют, като участва в реклами. След успешното представяне на Бродуей, Бакула получава главната роля във фантастичния сериал Quantum Leap. В сериала, Бакула играе доктор Самюъл Бекет, който е заклещен във времето, поради повреда в неговата машина на времето. Тази негова роля ще му спечели награда Златен глобус (и три номинации) и четири номинации за награда Еми за най-добър актьор. Участва с малка роля в наградения с Оскар филм Американски прелести. През 2001 Бакула получава ролята на капитан Джонатан Арчър от фантастичния сериал Стар Трек: Ентърпрайз.

Дейвид Камерън – британски политик. Роден е на 9 октомври 1966 г. в Лондон, Великобритания. Започва да учи в Оксфорд през 1985 г. След като завършва специалност „Философия, политика и икономика“ през 1988 г., става член на Консервативната партия, вдъхновен от многото консерватори в рода си. През 2001 г. е избран за депутат от Уитни (близо до Оксфорд). През 2005 г. е избран за лидер на Консервативната партия. На 11 май 2010 година е назначен от кралица Елизабет II за министър-председател на Обединеното кралство. Правителството е коалиционно, съставено от консерватори и либерал-демократи. На парламентарните избори на 7 май 2015 г. консерваторите изненадващо печелят мнозинство въпреки прогнозите за ново равновесие на силите и коалиционно правителство. Така Дейвид Камерън формира първото изцяло консервативно правителство от 1992 г. и е вторият министър-председател след Маргарет Тачър, преизбран след пълен мандат.

Златомир Златанов – български поет, есеист, белетрист и драматург. Роден е на 9 октомври 1953 г. в село Слатина, Ловеч. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. и Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. Редактор в списание „Родна реч“ (1983 – 1992). След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Главен редактор на органа на Министерството на образованието вестник „Аз Буки“ (2002 – 2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години). Член на Съюза на българските писатели (до 1992) и на Сдружението на български писатели (след 1994). През 2019 г. получава наградата „Орфей“ за цялостно творчество. Негови стихосбирки са: „Нощни плажове“, „На острова на копрофилите“ и др. Белетристика: „Входът на пустинята“ (1982, новели), „Невинни чудовища“ (1985, новели), „Храмови сънища“ (1992, роман) и др.