Днес отбелязваме Световния ден за борба с болестта на Паркинсон. Обявен е през 1997 г. от Световната здравна организация. Това е рождената дата на английския лекар Джеймс Паркинсон, който описва първи това заболяване през 1817 г.
Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което най-често засяга хората над 60-годишна възраст. Пациентите с болестта на Паркинсон имат затруднен контрол върху движенията на тялото и това състояние се влошава с прогресиране на болестта. Накрая те стават неспособни да изпълняват ежедневните си дейности.
Симптомите на болестта на Паркинсон са резултат от загубата на нервни клетки в мозъка, която засяга контрола на движенията, както и други сфери като - настроение, сън и мисловна дейност. Не е известна точната причина за загубата на нервни клетки, но се смята, че включва комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и стареене.
Понастоящем няма лечение за болестта на Паркинсон, но, за щастие, в повечето случаи симптомите могат да бъдат ефективно лекувани. Целта на терапията е да се контролират и облекчават симптомите, за да могат пациентите да продължават да изпълняват задълженията си и да се наслаждават на прилично качество на живот за колкото е възможно по-дълго време.
Пациент, страдащ от болестта на Паркинсон, не бива да се страхува да потърси помощ. Лечението обикновено включва лекарствена терапия и в някои случаи - хирургическа намеса. Важна роля играят физическите упражнения, хранителният режим, емоционалната подкрепа на близките.
Днес е и Световният ден за борба с шизофренията. Тя представлява заболяване на мозъка, което засяга основни психични функции.
У нас близо 40 000 души страдат от заболяването. Доказан факт е, че шизофренията се предава наследствено. Така ако единият родител е болен, то рискът за детето е около 10%. В общата популация рискът за развитие на болестта е около 1%.
При половината от пациентите заболяването протича сравнително благоприятно и при адекватно лечение и правилно отношение те могат да водят нормален живот. Около 25 на сто от пациентите са с тежка форма на шизофрения, която води до инвалидност.
11 април е и Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи. На този ден през 1945 г., научили за настъплението на американската армия, затворниците от Бухенвалд се вдигат на бунт и освобождават лагера.
Бухенвалнд е построен 8 години по-рано на планината Етелсберг. Първоначално носи нейното име. В началото лагерът бил за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, “асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи ,представители на религиозната секта “Свидетели на Йехова” и хомосексуалисти.
До 1945 годита през него са преминали около 240 000 концлагеристи. В регистрите има данни за 34 375 смъртни случая. Смята се, че по време на войната в лагера са умъртвени над 56 000 души.
Според бившият лагерист и автор на книгата "Път през Бухенвалд" Димитър Димитров, 169 от убитите в "Бухенвалд" и "Дахау" са били наши сънародници. Тъй като в лагера не е имало газови камери, хората били убивани чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Лагеристите били изпращани да работят във военните заводи във Ваймар и Фриц-Заукел. Част от тях са подлагани и на медицински опити в полза на институт "Роберт Кох" и на фирмата "Беринг".
През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера хора. Днес той е превърнат в музей.
11 април е и професионален празник на стоматолозите в България. Днес се чества техният покровител - свети Антипа.
Свещеномъченик Антипа бил епископ на Пергамската църква от края на първи век. Той мъдро и достойно бранел Христовата вяра от набезите на езичниците от тогавашната римска власт.
На този ден през 1822 г. е изтребена огромна част от въстаналото население на гръцкия остров Хиос. До него се стига година след началото на гръцките борби за независилост. Първоначално жителите на богатия остров, който е с важно търговско значение за Османската империя, остават встрани от революционните действия на сънародниците си и запазват неутралитет, но постепенно мнозина хиосци са въвлечени в борбата.
В отговор османските войски отмъщават жестоко, а "Хиоското клане" остава в историята. Приблизително 25 000 гърци са избити, около 45 000 са продадени в робство, а десетки хиляди бягат от острова. От 120 000 души население, проспериращият остров остава почти необитаем. Хиоското клане предизвиква силен отзвук в Европа и увеличава международната подкрепа за гръцката кауза. Днес, 194 години след събитието, населението на острова наброява около 52 000 жители.
На 11 април 1909 година 66 еврейски семейства се събират върху пуста пясъчна дюна, за да парцелират земята чрез лотария, използвайки мидени черупки. Събитието се счита за официалната дата на основаването на Тел Авив.
Днес населението на града (заедно с предградията) е над 3 милиона души. Едва 100-годишен, градът е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Днес на негова територия се намира и един от най-старите градове в света - Яфа.
Почти цялата световна общност разглежда Тел Авив като столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират там, вместо в Ерусалим. Градът служи като правителствен център до 1949 година.
Днес се навършват 51 години от изстрелването на фаталната космическа мисия "Аполо 13". През 1970 третата пилотирана мисия за стъпване на Луната се превръща в спасителна акция след авария на космическия апарат. Експлозия в кислороден резервоар прекратява безпроблемното провеждане на мисията.
Космическият апарат започва да губи кислород, горивните камери, произвеждащи електроенергия на кораба, също не работят. В контролният център се чува репликата "Хюстън, имаме проблем".
За да пестят енергия и да обърнат кораба към земята, астронавтите поемат ръчното управление, след което изключват централния компютър на борда. Заради бързо спадащите нива на кислород, астронавтите се местят на двуместния лунен модул, но се изправят пред същия проблем.
В крайна сметка, астронавтите успяват да се приводнят в Южния Пасифик на 17 април. Изводите от разследването на аварията са категорични - технически проблеми, вследствие от човешка грешка и небрежност.
11 април е рождената дата на футболистът Стефан Богомилов, художничката и сценографка Силва Бъчварова, политикът Николай Камов, германският музикант Оливер Ридел, моделът Алесандра Амбросио.
Още от категорията
На този ден: Приключва Лайпцигският процес, в който един от обвиняемите е Георги Димитров