На този ден: Отбелязваме международния ден за борбата с паркинсона

Днес отбелязваме Световния ден за борба с болестта на Паркинсон. Обявен е през 1997 г. от Световната здравна организация. Това е рождената дата на английския лекар Джеймс Паркинсон, който описва първи това заболяване през 1817 г. 

Болестта на Паркинсон е хронично и прогресиращо заболяване на мозъка, което най-често засяга хората над 60-годишна възраст. Пациентите с болестта на Паркинсон имат затруднен контрол върху движенията на тялото и това състояние се влошава с прогресиране на болестта. Накрая те стават неспособни да изпълняват ежедневните си дейности.

Симптомите на болестта на Паркинсон са резултат от загубата на нервни клетки в мозъка, която засяга контрола на движенията, както и други сфери като - настроение, сън и мисловна дейност. Не е известна точната причина за загубата на нервни клетки, но се смята, че включва комбинация от генетични фактори, фактори на околната среда и стареене.

Понастоящем няма лечение за болестта на Паркинсон, но, за щастие, в повечето случаи симптомите могат да бъдат ефективно лекувани. Целта на терапията е да се контролират и облекчават симптомите, за да могат пациентите да продължават да изпълняват задълженията си и да се наслаждават на прилично качество на живот за колкото е възможно по-дълго време. 

Пациент, страдащ от болестта на Паркинсон, не бива да се страхува да потърси помощ. Лечението обикновено включва лекарствена терапия и в някои случаи - хирургическа намеса. Важна роля играят физическите упражнения, хранителният режим, емоционалната подкрепа на близките.

Днес е и Световният ден за борба с шизофренията. Тя представлява заболяване на мозъка, което засяга основни психични функции.

У нас близо 40 000 души страдат от заболяването. Доказан факт е, че шизофренията се предава наследствено. Така ако единият родител е болен, то рискът за детето е около 10%. В общата популация рискът за развитие на болестта е около 1%.

При половината от пациентите заболяването протича сравнително благоприятно и при адекватно лечение и правилно отношение те могат да водят нормален живот. Около 25 на сто от пациентите са с тежка форма на шизофрения, която води до инвалидност.

11 април е и Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи. На този ден през 1945 г., научили за настъплението на американската армия, затворниците от Бухенвалд се вдигат на бунт и освобождават лагера. 

Бухенвалнд е построен 8 години по-рано на планината Етелсберг. Първоначално носи нейното име. В началото лагерът бил за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, “асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи ,представители на религиозната секта  “Свидетели на Йехова” и хомосексуалисти.

До 1945 годита през него са преминали около 240 000 концлагеристи. В регистрите има данни за 34 375 смъртни случая. Смята се, че по време на войната в лагера са умъртвени над 56 000 души.  

Според бившият лагерист и автор на книгата "Път през Бухенвалд" Димитър Димитров, 169 от убитите в "Бухенвалд" и "Дахау" са били наши сънародници. Тъй като в лагера не е имало газови камери, хората били убивани чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Лагеристите били изпращани да работят във военните заводи във Ваймар и Фриц-Заукел. Част от тях са подлагани и на медицински опити в полза на институт "Роберт Кох" и на фирмата "Беринг".

През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера хора. Днес той е превърнат в музей.