През 1878 г. е основана Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София е най-старият културен институт на следосвобожденска България и най-голямата обществена библиотека в страната. Сградата е разположена в центъра на столицата, до централната тази на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Депозитна е за всички документи, публикувани в България. Притежава монографии, периодични издания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд наброява 7 808 928 библиотечни единици. Културната институция издава списание „Библиотека“, специализирано за нейната теория и практика.

По идея на софийския учител Михаил К. Буботинов на 10 декември (28 ноември стар стил) 1878 г. е създадена комисия с председател Марин Дринов, която да създаде национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г. като държавно учреждение с името Българска народна библиотека. През 1900 г. е закупена сграда на улица „Георги Раковски“ 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият през 1904 г. Архив на Българското възраждане.

През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Царския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. тези 2 сгради са разрушени. Новата сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Фасадата е дело на скулптора Михайло Парашчук. Построена е със сключен през 1946 г. целеви държавен заем и е открита на 16 декември 1953 г.

През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библиотека „Кирил и Методий“. След 10 ноември 1989 г. към името е добавено „св. св.“, посочвайки, че братята Кирил и Методий са обявени за светци. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.

През 1948 г.  Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация за правата на човека

Общото събрание на ООН, наричано Генерална асамблея на ООН , е най-важният от 6-те ръководни органа на Организацията на обединените нации и единственият, в който всички страни–членки на организацията имат еднакво представителство.

Неговите правомощия са да наблюдава бюджета на ООН, да назначава временни членове на Съвета за сигурност, да приема доклади от други органи на ООН и да прави препоръки под формата на резолюции на Общото събрание. Провежда заседания всяка година с председател, избиран измежду представителите на страни–членки. Първата сесия е проведена на 10 януари 1946 в Централната зала на Уестминстърския дворец в Лондон с представители на 51 страни.

Всеобщата декларация за правата на човека е приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г.

Тя е преведена на поне 375 езика и диалекта, което я прави най-превеждания документ в света. Декларацията е първото значително постижение на световната организация в тази област и първото записване на световно ниво на права, чиито носители са всички човешки същества.

Тя се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. Заедно с Международният пакт за икономически, социални и културни права, Международният пакт за гражданските и политическите права и Първия и Втория факултативни протоколи към Международния пакт за граждански и политически права, съставя Международната харта за правата на човека.

Заедно с нея съществуват законово обвързващи договори с регионално приложение - Африканската харта за правата на човека, Американската конвенция за правата на човека и Европейската конвенция за правата на човека. Основният орган, третиращ проблемите на правата на човека в системата на ООН е Комисията по правата на човека към ООН към Икономическия и социален съвет на ООН включваща 53 представители на страните-членки на ООН. Комитетът има две основни функции – надзор и жалби. Целите и принципите съдържащи се в Международната харта за правата на човека са отразени в конституциите и националните законодателства на държавите-членки.

Историята на моралните и ценностни принципи, заложени в Декларацията, може да бъде проследена в развитието на различни религиозни вярвания и културни традиция по целия свят. Европейските философи от ерата на Просвещението разработват Естествени закони според които всички човешки същества се раждат в едно присъщо и естествено „добро“ състояние. От този факт те стигат до заключението, че трябва да съществуват и фундаментални права, които да важат за всеки един човек. Вижданията на тези философи постепенно изграждат единна концепция, която става основа за приемането на Декларации на правата в Англия и САЩ и Декларацията за правата на човека и гражданина във Франция. Първите международни документи от подобно естество са Женевската конвенция от 1864 г., отнасяща се до защитата на ранени противникови войници и на медицинския персонал, грижещ се за тях, и Хагската конвенция от 1899 г., която забранява употребата на химически оръжия.

Престъпленията срещу човечеството, извършени от Нацистка Германия, са силен катализатор на движението за защита на човешките права. След като информацията за жестокостите, причинени по време на войната, стават публично достояние, в ООН се формира становището, че Хартата на Обединените нации твърде общо формулира тази материя. Разпоредбите на Хартата могат да придобият някаква сила само с приемането на всеобща декларация, която изрично да упомене всички човешки права. Като резултат в рамките на Обединените нации е формирана Комисия за правата на човека, която да разработи всеобщата декларация.

Световен ден на футбола

По инициатива на ООН 10 декември се отбелязва като Световен ден на футбола – онази интелигентна, благородна, хазартна, изящна, завладяваща, стремглава игра, която е демонстрирана на световните игрища от Пеле и Марадона, Яшин и Роналдо, Стоичков и Меси. Този футбол е най-популярният спорт в света, омагьосал близо 240 милиона души на планетата. Тоест всеки 25-и жител на Земята рита топка, създадени са 1.5 млн. отбора и 300 хил. клуба. Смята се обаче, че професионалните играчи са 120 милиона, а любителите да търкалят топка по плажове, улици, градинки, паркове и селски стадиони са безброй.

Корените на футбола отвеждат далеч в историята - преди повече от 2000 години. Игри, посветени на ритането на кръгли предмети, са доста популярни в Китай, Япония, сред индианците в Южна Америка, в древна Гърция (където е наричана "битка за топка"), Рим, Египет, при племена на келтите, ескимосите, както и сред славянските народи. Някои от тях използват за целта напомпан с въздух свински пикочен мехур, намотана в стегната топка вълна на различни животни, козина на плъхове и други зверове, както и глави на враговете. Последното било присъщо най-вече на дивите саксонци, живели в Англия през VIII век. Първите писмени данни за футбола са намерени от учените в китайски източници, датирани с второ хилядолетие преди нашата ера. Играта е наричана Цу Чу, което означавало "да риташ с крак", и позволявала на воините да поддържат добра физическа форма.

За официална родина на футбола се смята Англия. Любопитен факт е, че в началото играта е била доста жестока. "Топката" била ритана направо на улиците от няколко души, като в определени случаи броят им достигал стотици. Правила практически липсвали - трябвало само да се вкара гол, като за "врата" се приемало по-рано уточненото място. Буйна тълпа мъже се носела по улиците, събаряйки всичко на пътя си и често нанасяйки на по-вехтите постройки големи щети. Често играта завършвала със сериозни травми и дори със смърт на футболисти.

Заради този факт много представители на кралската власт, започвайки от Едуард II и завършвайки с Кромуел, се опитвали да забранят със специални укази "богуомразната игра", наричана още варварска забава. Заради нея градските улици се изпълвали с блъсканица, шум и тичане, които причинявали безпокойство и неудобство на по-голяма част от населението. Но, независимо от всички височайши забрани и заплахи от затвор, хората продължавали да ритат топка и да се наслаждават на играта.

 

Топ 10 на едни от най-виртуозни български футболисти за всички времена:  

10. Стилян Петров

9. Мартин Петров 

8. Eмил Kocтaдинoв

7. Tpифoн Ивaнoв

6. Петър Жеков

5. Йордан Лечков

4. Красимир Балъков

 

3. Димитър Бербатов

 

2. Георги Аспарухов – Гунди

 

1. Христо Стоичков