През 1992 година 36 Народно събрание на България приема Закон за реституцията, с който се възстановява социалната справедливост по отношение на бившите собственици, нарушена от Народната власт след 9 септември 1944 г.

Реституцията е обратен правен акт на национализацията, т.е. възстановяване на отделни организации, лица или групи на национализирани имущество или средства за производство. Тя се отнася най-често до недвижимата собственост, включително върху земята.

След премахването на социалистическия режим в България, Народното събрание приема редица закони, с които се възстановява социалната справедливост по отношение на бившите собственици.

 Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е първият от тях. По силата на този закон се възстановява правото на собственост върху земеделски имоти, отнети в периода след 1944 г.

 

 

На този ден оказваме признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма в Република България      

С Решение № 1091 от 29 декември 2016 г. Министерският съвет обявява 21 февруари за Ден на оказване на признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма в Република България.

На тази дата през 1941 г. в дома на Никола Мушанов се провежда съвещание на лидерите на опозицията, които се противопоставят на влизането на България в Тристранния пакт. Тристранния пакт е военен блок между Хитлеристка Германия, Италия, Япония и други държави, участвали във Втората световна война и противостоящи на Антифашистката коалиция.

След срещата водачите на демократите, радикалдемократите, земеделците и социалдемократите излизат с „декларация за пълен неутралитет на България”. Мушанов отива на дълъг разговор с министър-председателя Богдан Филов, после връчва декларацията и на цар Борис III.

Никола Стойков Мушанов е български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20 век. Той е министър-председател начело на три правителства през 1931 – 1934 година.

 

През 2014 си отива големият български актьор Джоко Росич

Джоко Росич е роден на 28 февруари 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия. Майката му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини.

Той завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ и школа по радиожурналистика в София, след което работи 17 години като журналист в БНР, актьор в СИФ.

Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен.

Джоко се жени два пъти. Първи брак – със Занка Александрова, втори брак – с Лиляна Лазарова.

Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, дни преди да навърши 82 години.