Излиза първият брой на вестник Ню Йорк Таймс
„Ню Йорк Таймс“ е третият по популярност всекидневник в САЩ, издаван в Ню Йорк и разпространяван и в много други страни по света. Той е притежаван от „Ню Йорк Таймс Къмпани“, която издава и други големи вестници като „Интернешънъл Хералд Трибюн“, „Бостън Глоуб“ и още 40 други издания. Ню Йорк Таймс“ е основан на 18 септември 1851 г. от Хенри Джарвис Реймънд и Джордж Джоунс. Реймънд също така е един от основателите на АП през 1856 г. Адолф Окс придобива „Ню Йорк Таймс“ през 1896 г. и под неговото ръководство вестникът придобива международна слава. Той повишава тиража му и издига неговата репутация. През 1897 г. именно Окс поставя лозунга „За всички новини, който стават за отпечатване“, който се възприема от мнозина като леко заяждане с конкурентните вестници в Ню Йорк като например „Ню Йорк Уърлд“ и „Ню Йорк Джърнъл Американ“, известни с „жълтите“ си статии. Първоначалният замисъл е „Ню Йорк Таймс“ да се публикува всяка сутрин с изключение на неделя, но по време на Гражданската война започва да се издава и в неделя, което е практика на другите големи издания. Вестникът печели първата си награда Пулицър за репортажи и статии, посветени на Първата световна война през 1918 г. През 1919 г. прави първата си трансатлантическа доставка за Лондон.
Според мнозина днес „Ню Йорк Таймс“ е най-надеждният и уважаван ежедневник в Америка. Традиционно в него се отпечатват пълни стенограми на важи изказвания и дебати, като например президентските дебати. Вестникът е собственост на „Ню Йорк Таймс Къмпани“, в която наследниците на Адолф Окс и в частност семейството Сулцбергер, имат водеща роля. Ню Йорк Таймс е спечелил 90 награди Пулицър, което представлява най-престижната награда за журналистика в САЩ и която се връчва от Колумбийския университет, като Ню Йорк Таймс държи рекорда за най-много награди за една година – 7 за 2002 г. Ню Йорк Таймс е базиран в град Ню Йорк, щата Ню Йорк. Има 16 бюра в региона на Ню Йорк, 11 бюра в САЩ и 26 бюра по света. Към 26 декември 2004 г. средния дневен тираж на Ню Йорк Таймс е 1 124 700 броя, а в неделя е 1 669 700 броя.
„Махалото на Фуко“ – днес е рождената дата на известния френски физик.
Леон Фуко е френски физик, член на Парижката академия на науките (1865). Освен махалото, наречено на негово име, ученият проектира жироскопа, разработва метод за измерване на скоростта на светлината във въздуха и водата, а освен това разработва и един от методите за посребряване на огледалата. Роден е на 18 септември 1819 година в Париж, Франция, в семейството на издател. Записва се да учи медицина, но много скоро открива, че влечението му е към физичните науки и започва работа в Парижката обсерватория. Умира на 11 февруари 1868 година в Париж на 48-годишна възраст вероятно от множествена склероза. Погребан е в гробището Монмартр.
През 1850 Фуко измерва скоростта на светлината във въздух и вода, използвайки система от въртящи се огледала. Той е първият учен, който заснема повърхността на Слънцето. Открива вихровите токове, a с махалото на Фуко доказва през 1851 въртенето на Земята около нейната ос. Пръв изработва главно огледало (рефлектор) от стъкло.
Първото Махало на Фуко представлява петкилограмова месингова топка от, окачена на тавана на стоманена тел с дължина 2 метра.Разтърсвайки топката, Фуко наблюдава отклонението на равнината, в която се върти тежката топка с няколко градуса, въпреки че няма причина за това да се случи. По този начин Фуко заключава, че няма нищо друго освен въртенето на Земята, което да го причинява. В два часа сутринта Фуко записва наблюденията си в бележник . По-късно, на 3 февруари същата година, Фуко кани академиците в Парижката обсерватория да наблюдават ротацията на Земята и да демонстрира неговото устройство, по-късно наречено махало на Фуко. Махалото в Парижкия Пантеон е метална топка с тегло 28 kg с фиксиран ръб върху стоманена тел с дължина 67 метра, която позволява свободното осцилиране във всички посоки.
През 1928 г. за първи път е направен полет над Ламанша с автожира „С-8“, пилотиран от конструктора Хуан де Ла Сиерва.
Провежда се референдум за независимостта на Шотландия
Референдумът за независимостта на Шотландия се провежда на 18 септември 2014 г. Референдумът е с историческо значение. Шотландия е част от Великобритания от сключването на историческия съюз с Англия през 1707 г. Първите наченки за възстановяването на независимостта датират от далечната 1930 г., благодарение на появата на Шотландската национална партия. Тогава тя иска само по-голяма автономия в рамките на единната държава – Великобритания.
На провелия се референдум избирателната активност е повече от 80%. 55 на 100 от шотландците гласуват против отцепването от Обединеното кралство. До ден днешен независимостта на Шотландия е силно дискутирана тема. Интересът към нея се покачи и след като в началото на тази година Обединеното кралство напусна Европейския съюз. В провелия се преди това референдум за Брекзит, огромна част от шотландците гласуваха против в желанието си да останат част от европейската общност.
На тази дата рожден ден празнува:
Димитър Рачков – български актьор и телевизионен водещ. Роден е на 18 септември 1972 г. в Бургас. Средно образование в ПГ по САГ „Кольо Фичето“ в Бургас с паралелка геодезия. Завършва НАТФИЗ през 1995 г. в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. От 1996 до 1998 г. работи в Cливенския драматичен театър „Стефан Киров“. Работил е и във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и в Малък градски театър „Зад канала“. От 1998 г. е в трупата на Народния театър „Иван Вазов“. Рачков става известен с ролите си в предаването Клуб НЛО. Водещ е на ТВ шоуто „Като две капки вода“ по Нова телевизия. Водил е по същата телевизия и „Маскираният певец“. Дългогодишен водещ е и на предаването „Господари на ефира“, което в момента носи името „Господари на уеба“.
Отбелязва се годишнина от смъртта на Джими Хендрикс
Джими Хендрикс е американски китарист, певец, текстописец и продуцент, смятан за най-виртуозния и влиятелен изпълнител на електрическа китара в историята на рок музиката. Поставен е на първо място в класацията на списание „Ролинг Стоун“. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс. Той обогатява начина на свирене на рок-китарата с използването на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на други китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху, но дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне до едно уникално звучене и да създаде неповторим собствен почерк. Той също е завършен композитор, чиито песни са изпълнявани от стотици музиканти. Хендрикс е един от първите, които използват звукозаписното студио за разширяване и обогатяване на музикалните си идеи. Освен това, имиджът му на рок-звезда го поставя редом до Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и Бийтълс. Джими Хендрикс е един от най-ярките символи на хипи движението през 60-те години на миналия век.
Още от категорията
На този ден: Победа на българите при Пирот