Започва Османското междуцарствие

Османското междуцарствие е период на междуособици в държавата на османците, определян от някои изследователи не съвсем коректно и като гражданска война, продължил от битката при Ангора (28 юли 1402 г.) до битката при Чамурли (15 юли 1413 г. – днес полесражението се намира на дъното на язовир Искър).

Османските следовници постепенно се стабилизират и излизат от колапса, в който изпадат в резултат от удара, нанесен им от господаря на Азия и Персия – Тимур. Това се случва по много причини, главната от които е слабостта на балканските християнски владетели и липсата на обща политика между тях за съпротива на османците. Предоставеният им шанс от Тимур и съдбата е пропилян, а византийците следват зададения стереотип „за управлението на империята“ на предходните византийски императори и василевси, според който настройват един срещу друг враговете си, което в крайна сметка изиграва лоша шега на християните.

Отсъствието на активна и обща външна политика между християнските владетели на Балканите позволява на османските наследници на Баязид I да стабилизират наново империята и през следващите три века да я изведат до статут на велика сила.

Излиза първият брой на „Държавен вестник”

„Държавен вестник“ (съкратено ДВ) е официално издание на Република България, което се издава от Народното събрание. Има официален и неофициален раздел. Основан е с Указ №12 от 19 юли 1879 г. на княз Александър I като официално издание на държавата.

Излиза за първи път в София на 28 юли 1879 г., първоначално веднъж седмично, а от 1891 г. – всеки присъствен ден. През първите 12 години е държавно-информационно издание, като помества официални съобщения, новини и телеграми от чужбина. По-късно започват да се обнародват влезлите в сила нормативни актове – закони, укази, постановления и др., официални документи – конвенции, договори и др., а в неофициалната му част – публикации на различни съдебни институции и др.
Продължава да излиза до 30 ноември 1950 г., когато е заместен от „Известия на Президиума на Народното събрание“. От 1963 г. е отново „Държавен вестник“ като официален орган на Народното събрание. В брой 89 от 6 октомври 1995 г. е обнародван Законът за „Държавен вестник“.

Официален раздел: в официалния раздел на „Държавен вестник“ се обнародват актовете, приети от Народното събрание, укази на президента на републиката, решенията на Конституционния съд, постановленията, правилниците и наредбите на Министерския съвет, международните договори на Република България и др.

Неофициален раздел: в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ се обнародват административни актове на министри и на ръководители на държавни и общински органи, обявления и съобщения на министерства, други ведомства, академии, висши училища и научни институти, общини, призовки на съдилища, съдебни решения, покани за свикване на събрания и други известия

Сключен е Букурещкият договор

Букурещкият договор, сключен на 28 юли (10 август по нов стил) 1913 г. между Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, от една страна, и България, от друга, е един от двата договора (наред с Цариградския), които слагат край на Втората балканска война.
Под натиска на румънските войски, достигнали околностите на София, България е принудена да отстъпи Южна Добруджа на Румъния и да се откаже от претенциите си за Македония. Съгласно договора Сърбия получава Вардарския, а Гърция – Егейския дял на областта. За България остават Пиринският край и Западна Тракия. Тя отказва да приеме тези условия за окончателни и по време на Първата световна война се присъединява към Централните сили, за да потърси реванш от Сърбия.
По преценка на Едуард Грей (британски външен министър през 1905 – 1916) „всеки мир на Балканите бе невъзможен, докато Букурещкият договор съществуваше”.