Армейците побеждават тогавашния носител на трофея след победа с 2-0 на стадион Васил Левски” в София. В първата среща, която се играе на 3 март в Лондон, англичаните побеждават с 1:0 след гол на Рони Уилън. Така „Ливърпул” пристигна в София с крехък аванс, но с високо самочувствие.

Капитанът Георги Димитров-Джеки извежда армейската единайсеторка на стадион „Васил Левски” пред повече от 70 000 ентусиазирани зрители. ЦСКА не бърза да се впуска в безогледни атаки, Паро Никодимов е дал инструкции на футболистите си да чакат търпеливо своя миг. Този миг идва в средата на второто полувреме, когато далечно центриране на левия бек Мето Томанов е засечено от Стойчо Младенов, който с глава технично прехвърля излезлия напред вратар на мърсисайдци Брус Гробелар.

Предстои лютата битка между двата футболни колоса да се реши в продълженията. Решаващият миг идва в 101-та минута, когато след сблъсък на Спас Джевизов с централните защитници на „Ливърпул”, топката отскача към Стойчо Младенов и той от легнало положение я изпраща в мрежата.

1/4-финал за КЕШ-реванш (0:1 в първия мач)
ЦСКА – Ливърпул 2:0 след продължения (1:0 в редовното време)
1:0 Стойчо Младенов (77), 2:0 Стойчо Младенов (101)

ЦСКА: Велинов, Кр. Безински, Д. Димитров, М. Томанов (106 – Р. Керимов), Г. Димитров, Г. Илиев, Цв. Йончев, Ст. Младенов, Сп. Джевизов, Пл. Марков, Р. Здравков (68 – Велков)
Треньор: Аспарух Никодимов

ЛИВЪРПУЛ: Гробелар, Нийл, Лоуренсън, Кенеди, Уилън, Томпсън, Далглиш, Лий, Ръш (82 – Джонсън), Макдермът (91 - Джонстън), Сунес

Национален стадион “Васил Левски” – 70 000 зрители
Съдия: Вьорер (Австрия)

През 1845 г. aнглийският изобретател Стивън Пери патентова гумения ластик

Пери бил бизнесмен, който смятал, че бъдещето е в гумата - този уникален естествен материал - мек и еластичен. Той забелязал, че най-удобния начин да стегнеш нещо е с парче гумена каучукова лента. Той решил не просто да изрязва такава лента от отпадъци, а да я излее. В специална тръбичка се наливал разтопения каучук, после стягал и ето... ластик

Любопитен факт е, че появата на ластика предизвиква ренесанс и в жартиерите. През 1862 г. на пазара в Париж излиза първият модел на колан с жартиери - ластичен пояс с вързалки.

Уилям Хенри Пикеринг предвожда експедиции на слънчеви затъмнения и изучава кратерите на Луната и предполага, че промените на кратера Ератостен се дължат на „лунни насекоми”.
Откритието направил от фотопластинки, направени година по-рано, в Арекипа, Перу, от Делизъл Стюарт. Феба е първият спътник открит с помощта на фотографския метод.

Спътникът носи името на титанидата от древногръцката митология Феба. Като алтернативно име се употребява Сатурн 9. Любопитен факт е, че Международният астрономически съюз постановява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.

В продължение на повече от 100 години Феба е считан за най-външния спътник на Сатурн, докато през 2000 г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е почти четири пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешния си съсед със значителна маса Япет и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита.

Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система. Повърхността му е покрита с многобройни кратери достигащи до 80 км диаметър, най-дълбокия от които достига 16 км дълбочина.

Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн C-клас астероид богат на въглеводороди. Снимките направени от Касини-Хюйгенс обаче показват значителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 м под повърхността.

Любопитен факт е, че впоследствие Пикеринг смята, че е открил 10-та луна през 1905 г. от пластинки, направени през 1904 г., която нарича „Темис”. За това откритие той дори получава наградата „Лаланд” на Френската академия на науките през 1906 г. но всъщност „Темис” не съществува.

Ето какви по-значими събития са се случили през годините на днешния 17 март:

  • 45 г. пр.н.е. – В битката при Мунда, Юлий Цезар побеждава армията на оптиматите, водена от Помпей Младши и Тит Лабиен, неговата последна победа.
  • 180 г. – Комод става римски император, след като баща му Марк Аврелий умира във военен лагер Виндобона (днешна Виена).
  • 455 г. – Петроний Максим става западноримски император.
  • 624 г. – В Мека Мохамед удържа ключова победа над своите опоненти в курейши.
  • 1229 г. – Армията на кръстоносците от Шестия кръстоносен поход навлиза в Йерусалим.
  • 1845 г. – В Англия е патентован ластикът.
  • 1861 г. – Провъзгласено е Кралство Италия.
  • 1891 г. – Край Гибралтар потъва британският параход SS Utopia, загиват 574 души.
  • 1899 г. – Астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба – естествен спътник на Сатурн.
  • 1901 г. – Изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след смъртта му, предизвиква сензация.
  • 1915 г. – Основан е ФК Тунджа (Ямбол) в читалище „Съгласие“.
  • 1931 г. – Невада легализира хазарта.
  • 1942 г. – Холокост: Гестапо започва депортирането на 15 000 евреи от Лвов към Лагера на смъртта в Белжец (Полша).
  • 1948 г. – В Брюксел е подписан договор за военен съюз между Великобритания, Франция и Бенелюкс – първообраз на НАТО.
  • 1951 г. – Издаден е указ на Президиума на Народното събрание на Народна република България за всенародна безплатна медицинска помощ.
  • 1959 г. – Тензин Гятсо, 14-ият далай лама, напуска Тибет и отпътува за Индия.
  • 1965 г. – Създаден е Съюзът на архитектите в България.
  • 1969 г. – Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел.
  • 1980 г. – Английският парламент решава да бойкотира Летните олимпийски игри в Москва.
  • 1991 г. – Служебното правителство на Димитър Попов подписва първо споразумение с Международния валутен фонд.
  • 1992 г. – Самоубийствен атентат с кола бомба взривява посолството на Израел в Буенос Айрес (Аржентина), загиват 29 души и са ранени 242.

На днешния ден са родени:

  • 763 г. – Харун ал-Рашид, арабски владетел
  • 1578 г. – Франческо Албани, италиански художник
  • 1733 г. – Карстен Нибур, немски изследовател
  • 1834 г. – Готлиб Даймлер, немски инженер и индустриален дизайнер
  • 1839 г. – Йозеф Райнбергер, немски композитор
  • 1856 г. – Михаил Врубел, руски художник
  • 1902 г. – Боби Джоунс, американски голф играч
  • 1930 г. – Джеймс Ъруин, американски астронавт
  • 1930 г. – Черемухин, български хуморист
  • 1944 г. – Георги Братанов, български писател
  • 1948 г. – Уилям Гибсън, американски писател
  • 1949 г. – Патрик Дъфи, американски актьор
  • 1951 г. – Кърт Ръсел, американски актьор
  • 1964 г. – Роб Лоу, американски актьор
  • 1969 г. – Александър Маккуин, британски моден дизайнер
  • 1978 г. – Саша Станишич, босненско-немски писател
  • 1988 г. – Граймс, канадска певица

Починали на днешния ден:

  • 45 г. пр.н.е. – Тит Лабиен, римски военачалник
  • 180 г. – Марк Аврелий, римски император и философ
  • 460 г. – Свети Патрик, покровител на Ирландия и ирландците
  • 1516 г. – Джулиано Лоренцо Медичи, флорентински аристократ
  • 1680 г. – Франсоа дьо Ларошфуко, френски писател
  • 1782 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик
  • 1845 г. – Кирил Пейчинович, български духовник и просветител
  • 1853 г. – Кристиан Доплер, австрийски математик
  • 1917 г. – Франц Брентано, германски философ
  • 1921 г. – Николай Жуковски, руски учен, създател на науката Аеродинамика
  • 1956 г. – Ирен Жолио-Кюри, френска физичка, Нобелова лауреатка
  • 1970 г. – Фернан Кромелинк, белгийски драматург
  • 1976 г. – Лукино Висконти, италиански режисьор
  • 1993 г. – Хелън Хейс, американска актриса
  • 2002 г. – Луизе Ринзер, немска писателка
  • 2007 г. – Емил Трифонов – Кембълът, български журналист
  • 2011 г. – Майкъл Гоф, английски актьор