На този ден: Честваме Международния ден на авиацията и космонавтиката

На 12 април честваме Международния ден на авиацията и космонавтиката. 

Авиацията е теория и практика на полета на летателен апарат в атмосферата, а също съвкупно название на свързани с тях видове дейност. 

Космонавтиката (от древногръцки Вселена и мореплаване) е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати. 

Значителен принос в теорията и практиката на полета внася германският учен Ото Лилиентал. Между 1891 и 1896 г. той проектира, построява и облита няколко планера. На 17 декември 1903 г. се извършва първият успешен полет на самолет от американските механици Братя Райт с двигател с вътрешно горене, работещ с авиогориво. 

Терминът "космонавтика" въвежда Г. Е. Лангемак. Началото на практическото усвояване на космоса е поставено на 4 октомври 1957 г. със старта на първия изкуствен спътник на Земята (ИСЗ) в Съветския съюз. Начало на пилотираната космонавтика става полетът на съветския космонавт Юрий Гагарин на 12 април 1961 г. 

Посолството на Руската Федерация у нас, заедно със Столичната община – район „Банкя” организират тържествена церемония, посветена на 55-годишнината от първия полет на човек в космоса. Мероприятието ще се проведе от 12.00 часа пред паметника на Юрий Гагарин в Банкя, където извънредният и пълномощен посланик на Русия в България Юрий Исаков ще произнесе тържествено слово. Гостите на празника ще имат възможност да видят творчески изпълнения на учениците от Средното училище към Посолството на Русия, както и от 78 СОУ „Христо Смирненски”, след което пред монумента ще бъдат поднесени цветя и венци. 

По повод Деня на космонавтиката във фоайето на Българската академия на науките ще бъде открита изложбата „Високо на Земята“. Изложените 16 картини на художника Ильяс Айдаров са били на дълго орбитално пътешествие в космоса и много пъти са обиколили планетата на борда на Международната космическа станция. 

Творецът, който сам ще представи картините си, споделя „Уверен съм, че естетическата ценност и енергията на картините се определят не само от състоянието на твореца и възприятието на зрителя, но и от изминатия път от тях във времето и пространството. Ето защо ценните за моето сърце творби искам са се издигнат високо над Земята”. 

Ильяс Айдаров е художник и архитект, роден през 1956 г. в Казан. Член е на Руската художествена академия, народен художник, академик от Международната академия за култура и изкуство. Награждаван е многократно с висши държавни и обществени отличия. За уникалната изложба на борда на Международната космическа станция е вписан в книгата „Рекордите на Гинес“. Творбите му са из целия свят в частни, корпоративни и музейни колекции.

Почитаме Свети Василий Изповедник

В деня, когато християнската църва почита паметта на Свети Василий Изповедник, всички жени с името Деница или Денница празнуват своя имен ден.

Деница е име, които произлиза от народния фолклор и означава Родена по зазоряване. В миналото по-популярната версия на името била Денница, тъй като по този начин е наричана планетата Венера – първата звезда на небесния хоризонт при изгрев и залез слънце.

Никой обаче не може да каже дали е случайност, че жените, които са кръстени на изгрева на Венера, празнуват именния си ден в деня, когато цял свят чества Деня на космонавтиката. Днес обаче Деница е по-използваната версия на българското име. Освен на 12 април жените с това има празнуват и на 8 ноември, когато се почита Свети Архангел Михаил.

Според някои източници първият ангел, който се възнесъл на небето, също носил името Деница.

На 12 април православната църква почита и паметта на преподобен Василий изповедник. Той е живял по времето на император Лъв Исаврянин и е предпочел монашеското уединение пред светския живот. Преподобен Василий се е противопоставял на иконоборчеството и заради факта, че е защитавал светите икони е бил подложен на много мъчения. Въпреки това той е отхвърлял еретическото учение. Заедно със Свети Прокопий е затворен в тъмница, където е измъчван до смъртта на император Лъв.

След кончината на владетеля преподобен Василий и всички монаси заедно с него били освободени. Те продължавали да проповядват каноните на православното християнство. Свети Василий умира през 750 година, а преди смъртта си се отдал на строг пост и молитва като благодарност към Бог.