11 април е Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи. На този ден през 1945 г., научили за настъплението на американската армия, затворниците от Бухенвалд се вдигат на бунт и освобождават лагера. 

Бухенвалнд е построен 8 години по-рано на планината Етелсберг. Първоначално носи нейното име. В началото лагерът бил за политическите противници на нацисткия режим, криминални престъпници, “асоциални елементи”, евреи, цигани, немски комунисти, социалдемократи ,представители на религиозната секта  “Свидетели на Йехова” и хомосексуалисти. До 1945 годита през него са преминали около 240 000 концлагеристи. В регистрите има данни за 34 375 смъртни случая. Смята се, че по време на войната в лагера са умъртвени над 56 000 души.  

Според бившият лагерист и автор на книгата "Път през Бухенвалд" Димитър Димитров, 169 от убитите в "Бухенвалд" и "Дахау" са били наши сънародници. Тъй като в лагера не е имало газови камери, хората били убивани чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Лагеристите били изпращани да работят във военните заводи във Ваймар и Фриц-Заукел. Част от тях са подлагани и на медицински опити в полза на институт "Роберт Кох" и на фирмата "Беринг".

През 1958 г. в Бухенвалд е открит величествен мемориален комплекс в чест на загиналите в концлагера хора. Днес той е превърнат в музей.

На 11 април 1909 година 66 еврейски семейства се събират върху пуста пясъчна дюна, за да парцелират земята чрез лотария, използвайки мидени черупки. Събитието се счита за официалната дата на основаването на Тел Авив.

Днес населението на града (заедно с предградията) е над 3 милиона души. Едва 100-годишен, градът е част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Днес на негова територия се намира и един от най-старите градове в света - Яфа. 

Почти цялата световна общност разглежда Тел Авив като столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират там, вместо в Ерусалим. Градът служи като правителствен център до 1949 година. 

Днес се навършват 51 години от изстрелването на фаталната космическа мисия "Аполо 13". През 1970 третата пилотирана мисия за стъпване на Луната се превръща в спасителна акция след авария на космическия апарат. Експлозия в кислороден резервоар прекратява безпроблемното провеждане на мисията.

Космическият апарат започва да губи кислород, горивните камери, произвеждащи електроенергия на кораба, също не работят. В контролният център се чува репликата "Хюстън, имаме проблем".

За да пестят енергия и да обърнат кораба към земята, астронавтите поемат ръчното управление, след което изключват централния компютър на борда. Заради бързо спадащите нива на кислород, астронавтите се местят на двуместния лунен модул, но се изправят пред същия проблем.

В крайна сметка, астронавтите успяват да се приводнят в Южния Пасифик на 17 април. Изводите от разследването на аварията са категорични - технически проблеми, вследствие от човешка грешка и небрежност.

Ето какви други събития са се случили през годините на днешния 11 април:

  • 1079 г. – Със заповед на полския крал е екзекутиран епископът на Краков Станислас, който по-късно е канонизиран и става покровител на Полша.
  • 1241 г. – Монголците, предвождани от Бату хан и Субетей, разбиват унгарската армия на крал Бела IV в битката за Мохач.
  • 1713 г. – Подписан е Ултрехтският мир, с което завършва Войната за испанското наследство.
  • 1805 г. – В Санкт Петербург, Русия и Великобритания подписват конвенция за създаването на общоевропейска коалиция срещу Наполеон, към която по-късно се присъединява и Австрия.
  • 1814 г. – По силата на договора от Фонтенбло Наполеон абдикира и е прогонен на остров Елба. На трона се възкачва Луи XVIII.
  • 1857 г. – Руският цар Александър II одобрява Герба на Русия – Двуглав орел.
  • 1866 г. – В Браила е представена пиесата на Добри Войников „Райна княгиня“.
  • 1868 г. – Премахване шогуната в Япония.
  • 1879 г. – Руският императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков слага начало на организираните пощенски съобщения в страната.
  • 1888 г. – В Амстердам официално е открита концертната зала Концертгебау, една от най-добрите в света.
  • 1894 г. – Великобритания обявява протекторат над Уганда.
  • 1899 г. – Испания прехвърля Пуерто Рико на САЩ.
  • 1919 г. – Влиза в сила уставът на Международната организация на труда.
  • 1927 г. – Приета е Конституцията на Беларус.
  • 1935 г. – Започва конференцията на Антантата в Стреза (Италия).
  • 1944 г. – Английската авиация разрушава щаба на Гестапо в Хага.
  • 1961 г. – В Ерусалим започва процесът срещу бившия офицер от СС Адолф Айхман за престъпления срещу евреите по време на Втората световна война.
  • 1961 г. – Боб Дилън дебютира в Ню Йорк.
  • 1964 г. – Фриц Фреленг и Дейвид ДеПати създават Пинко Розовата пантера.
  • 1969 г. – Публикуван е Закон за паметниците на културата и музеите.
  • 1970 г. – Космическият кораб „Аполо 13“ потегля за мисия на Луната; след експлозия на борда и дни на неизвестност астронавтите се приземяват успешно на 17 април
  • 1982 г. – Англичаните Ранулф Фиънис и Чарлз Бъртън стават първите хора, извършили околосветска обиколка през полюсите.
  • 1991 г. – Съветът за сигурност на ООН обявява прекратяването на военните действия срещу Ирак.
  • 2002 г. – При военен преврат, членове на венецуелската армия задържат президента Уго Чавес и настояват за неговата оставка.
  • 2006 г. – В Корлеоне е заловен е мафиотският бос Бернардо Провенцано.
  • 2007 г. – Взривени са бомби пред дома на премиера и пред полицейско управление в град Алжир, загиват 23-ма, ранените са над 160.
  • 2008 г. – Във Вашингтон в новострояща се сграда е открит Музей на журналистиката и новините, наречен Нюзиъм.

На днешния ден са родени

  • 146 г. – Септимий Север, римски император
  • 1357 г. – Жуау I, крал на Португалия
  • 1492 г. – Маргарита Наварска, кралица на Навара и френска писателка
  • 1755 г. – Джеймс Паркинсън, английски физик
  • 1869 г. – Густав Вигеланд, норвежки скулптор
  • 1922 г. – Александър Райчев, български композитор и теоретик
  • 1930 г. – Антон Шандор Ла Вей, американски основател на Църквата на Сатаната
  • 1950 г. – Георги Ифандиев, български писател, журналист и телевизионен водещ
  • 1953 г. – Силва Бъчварова, българска художничка и сценографка
  • 1959 г. – Алеандро Балди, италиански певец
  • 1961 г. – Винсънт Гало, американски актьор, режисьор, музикант и художник
  • 1968 г. – Сергей Лукяненко, руски писател
  • 1971 г. – Оливер Ридел, германски музикант (Rammstein)
  • 1981 г. – Алесандра Амбросио, бразилски модел
  • 1981 г. – Миа Даймънд, унгарска порно актриса
  • 1997 г. – Марин Рангелов, български актьор

Починали на днешния ден

  • 678 г. – Доний, римски папа
  • 1034 г. – Роман III Аргир, византийски император
  • 1896 г. – Иван Атанасов – Инджето, български революционер
  • 1918 г. – Ото Вагнер, австрийски архитект
  • 1934 г. – Джон Колиър, британски художник
  • 1973 г. – Людмил Стоянов, български филолог
  • 1977 г. – Жак Превер, френски сценарист
  • 1985 г. – Енвер Ходжа, албански диктатор
  • 1987 г. – Ърскин Колдуел, американски писател
  • 1991 г. – Иван Мартинов, български писател
  • 1997 г. – Роже Бернар, френски лингвист
  • 2002 г. – Иван Димов, български скулптор
  • 2005 г. – Джон Реймънд Броснан, австралийски писател
  • 2007 г. – Кърт Вонегът, американски писател
  • 2010 г. – Николай Вълчинов, български сценарист