Полковник Владимир Серафимов участва в Сръбско-българската, Балканската и Първата световна войни. Носител на многобройни отличия за храброст, днес негото име носи село Полковник Серафимово в Смолянско. Както TrafficNews.bg разказа в предходни статии, Сърбия е против обединена и силна България, в каквато се превръща страната ни, след Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885, поради което напада България. Така започва войната между двете държави.

Полковник Серафимов участва в отбранителната битка при Сливница. Тридневното сражение завършва с разгром за сърбите. Победата вдъхва сили на българите и те минават в настъпление. Разгромяват сръбските армии при Гургулят, Драгоман – битка, която се наблюдава лично от княз Батемберг. Българите, под погледите на главнокомандващия и под звуците на химна ''Шуми Марица'' отново разгромяват сърбите, които панически бягат, а българите с мощен вик ''Ура'' продължават своето настъпление напред – към Пирот, където сърбите отново са разбити. Само намесата на Австро-Унгария и нейните заплахи спасяват Сърбия от още поражения.

По времето на Балканската война 1912-1913 г. полковник Серафимов е командир на 21 ви средногорски полк. Той храбро отблъсква Османските атаки с помощта на местното население, което помага на армията с каквото може. Срещу българските войници, обаче се изправя 4-кратно по-многочислен враг, поради което на полковник Серафимов е заповядано да отстъпи, като се оттегли от освободените села. Въпреки че ясно е съзнавал, че излага живота си на смъртен риск, Владимир Серафимов категорично отказва да изпълни заповедта с думите: „Няма да отстъпя тези села, в които вчера ме посрещнаха като освободител“ Окрилени от смелостта и жертвоготовността на своя предводител и вдъхновени от благодарността в погледа на хората, средногорските воини удържат нечувана победа срещу многократно превъзхождащия ги противник. Турската армия отстъпва в безпорядък, а хиляди родопчани са спасени от клането, което е щяло да последва, ако полковник Серафимов се беше оттеглил. Битката на полковника и неговите воини срещу османските войски остава в историята известна като „Родопската Шипка“.

Малко след това българите окончателно изтласкват османците от Родопите. Освободеното село Аламидере, в знак на благодарност, е преименувано на Полковник Серафимово. Владимир Серафимов отказва да бъде произведен в чин генерал, като заявява, че народът го е запомнил като полковник Серафимов и иска да остане в историята като такъв. През 1932 година е поканен на откриването на паметника на 21-ви средногорски полк. Хората го посрещат като истински освободител, като дори изграждат в негова част дървени арки. Личността на полковник Серафимов незаслужено е скрита в сенките на историята.

*В българската история има много велики личности и събития, които незаслужено забравяме, концентрирайки вниманието си върху негативизъма, проблемите, антибългарската реторика и предавания, с които различни медии и телевизии ни занимават всеки ден. TrafficNews.bg ще се опита да прекрати незаслуженото забвение, в което се намират много значими личности и събития от българската история. Рубриката се води с любезното съдействие на адв. Росен Димитров и адв. Станислав Станев от Пловдивска адвокатска колегия.


TrafficNews.bg