Легенди за десетки заровени съкровища привличат златотърсачи край Пловдив. Златни колесници и монети от тракийско време, скъпоценности, задигнати от хайдути, и делви с бижута на преселници от Тракия и Македония разпалват въображението на иманярите. Картите на имането, заровени в пещерите, се търгуват по десетки хиляди левове на черно. Пещери и могили в областта отдавна са претършувани. Легендите за несметни богатства обаче примамват млади и стари да копаят отново и отново, често дори с риск за живота си. Последният случай бе само преди два месеца. Баща и син иманяри от Пловдив бяха намерени почти задушени в пещера в района над Храбрино, в търсене на митичното съкровище на Вълчан войвода. В поредица от материали TrafficNews.bg ще ви разкаже легендите. Доколко обаче са достоверни – преценете сами.

Голяма част от реките в близост до Пловдив са златоносни. Коритата на Чая, Мечка, Сушица, Стряма и Сребра са притегателно място за всички, обзети от треската за злато. Често през уикенда там могат да се видят мъже и жени с корита, които пресяват пясъка. Те се различават от иманярите, готови да жертват живота си, за да открият някое зароено митично съкровище. Не го правят заради парите, защото, както обясняват старите кучета в занаята, от златотърсачество не може да се забогатее. Правят го заради тръпката и желанието да бъдат повече време сред природата. Въпреки това легендите за златоносни реки са също толкова цветни, колкото и тези за карти на имане, заровено в пещерите.

Истината обаче е, че дори ветераните в откриването на златоносни наноси у нас са успявали да пресеят не повече от 2-3 грама на ден от благородния метал. “Дори и да успееш да намериш няколко сантиграма или грам злато, те ще покрият само разходите за пътни и неколкодневен престой на реката, нищо повече”, предупреждават старите златотърсачи всички ентусиазирани за мигновено забогатяване пловдивчани.

Иначе, за да се занимава човек с промиване на злато, е необходимо да има желание, леген, лопата и богата обща култура. И да вложи като начало 15-ина лева в новото си хоби - за легена и лопатата. Следващият атрибут е златарско корито, т. нар. улей. Коритото се слага в реката и през него минава вода - не много силна, но не и слаба. Носи се материалът и се слага в горния край, така че водата да го отнася през улеите. Златото е много тежко и остава в улеите на коритото. Накрая златотърсачите промиват в легенчето товa, което е останало. Материалът се суши и с магнит се обира черното. Ако обаче сте решили да се занимавате професионално с това хоби, то задължително ви трябва драга, за която ще трябва да приготвите около 1200 лв.

Независимо с какво са работили - драга, ръчно корито или някакво друго приспособление, най-сладката част е, когато се достигне до почистването на благородния метал. Златото с останалия пясък и магнетит (чернилка) трябва да се изсуши, като е най-добре това да стане във фурна. Вече изсушен, материалът се изсипва на хартия и се минава с магнит, за да се обере желязната руда. След това се връща отново във вода, за да се отстранят и песъчинките, доколкото е възможно. Следва ново сушене и почистване на останалите песъчинки на ръка.

Последното препятствие пред щастливците, сдобили се със заветната скъпоценност, е намирането на пазар, защото повечето златари никога не са виждали речно злато.

 

Наръчник на иманяря

Безцелното прехвърляне на каквито и да е насипи няма да ви донесе успех, ако не сте запознати с някои основни белези, по които ще определите има ли злато в реката, струва ли си физическият труд и другите разходи (храна, бензин, инструменти). Затова старите златотърсачи съветват да се съобразите с няколко основни неща, преди да се отдадете на хобито.

1. При меко, глинесто дъно - златото е на дъното, често в самата глина, особено ако е пореста.
2. В 80 на сто от случаите златото е в пласта, легнал на самото дъно, и до 50-60 см над него.
3. Наличието на олово, железен прах и железни предмети в определен пласт или на дъното е сигурен белег за концентриране на златинки.
4. Ситното като прах злато е признак, че ще трябва да потърсите по-силен участък нагоре срещу течението на реката.
5. Жълтият, ръждивокафяв или черен цвят на част от насипа са признак за по-голяма концентрация на златинки - работете внимателно!
6. Ако вляво или вдясно от сегашното корито на реката забележите старо корито, дори да е на по-високо място от новото, вземете проби и от там, защото водата е текла на това място преди стотици или хиляди години и вероятността за по-наситен златоносен пласт е по-голяма.
7. Внимателно проучвайте местата преди, в и след завой на реката. Отхвърлените от водата насипи вляво или вдясно са ваш обект за обстойно проучване.
8. При наличие на скали (ронливи и напукани) в реката и по брега непременно ги проучете - разкъртете от скалата, остържете рязовете и дупките по нея - златинките се вмъкват в пукнатините.
9. Водопадите и праговете по течението на реката също са обект на внимание. Да остане злато във водопада е почти изключено, поради силната ударна вълна, която непрекъснато бие дъното и изхвърля от него всичко. Златото се утаява след водопада, особено ако следват нови хлътвания на речното дъно.
10. Безсмислено е да се търси злато след построените по реката язовири. Не защото го няма, а защото липсата на вода е довела до затлачване на коритото. Огромно количество пясък и баластра са останали непромити, коритото е обрасло с трева, блатни растения и тиня. Търсете и правете проби над язовирите. Ако се скъса стената на микроязовир, построен на река, за която сте сигурни, че е златоносна, посетете незабавно района.
11. След големи дъждове и наводнения посещението на златоносни райони ще ви изненада. Проверете новообразувалите се насипи вътре в реката.
12. За да работите по-ефективно, работното ви място трябва да бъде срещу течението (за да не засипвате с пясък необработената площ). Отделяйте на една страна камъните, на друга - пясъка. Работете фронтално (независимо срещу или покрай брега) - пред вас да бъде необработеният участък, а зад гърба ви - промитият материал.
13.Не взимайте златинките с ръка или с пинсета - това е абсолютно недопустимо за златотърсача. Златинката може да бъде изхвърлена от водата, да полепне по ръката, да отхвръкне. Отмийте златинките с една-две шепи вода в съд.
14. Напълно почистеното злато се държи винаги във вода (добре е да използвате шишенце от лекарство с гумена капачка - след изтласкване на въздух от него то се затваря почти херметически).
15. Никога не правете само по две-три проби от едно място. Нормално е да се направят поне десетина - 2-3 от горен пласт, няколко от средни и долни пластове и от дъното.