Някога над река Марица в Пловдив надвесваха снага четири моста – „Старият”, „Новият” , „Панаирният” (след септември 1960 г.) и „Железният”( „Германският”).

Старият беше останал от османско време. Чрез него продължаваше главната (след Джумаята тя пак се наричаше „Райко Даскалов”) и стъпваше на Карловска в Каршияка. Не беше красив. Няколко неравномерно разпределени по дължината му опори носеха съвсем елементарна платформа, а широчината на платното бе оразмерена по повелите на отдавна отминали норми. Над него бяха опънати медните кабели на първата за Пловдив тролейбусна линия. И когато един от средните устои не издържа на напора на водата и се срути, две звена от платформата над него рухнаха във водата. Провиснаха и кабелите на тролейбусната мрежа. Специалисти решиха, че не е разумно да се възстановява мостът, и наредиха изцяло събаряне. Не узнахме някои от пазителите на старините да реагира на това решение и скоро Старият мост изчезна. Продължително време връзката с най-гъсто населената част на Каршияка беше кошмарна.

Английска гравюра от 1876 г.

Окончателното установяване на Панаира на север от Марица наложи ускорено изграждане на мост, в непосредствена близост до входовете.

Като начало, на строежа на моста се изгради помощно дървено съоръжение между двата бряга. Дълго то се радваше на голямо уважение от минувачи в двете посоки. Дори се наложи да противостои на поредното прииждане на Марица през 1957 г.

Това пределно повишаване на водата е свързано със спомена за смело приключение на две момчета в ученическа възраст. Те се обзаложиха, че ще преплуват реката въпреки грохота и страшния вид на вълните, въпреки че по бурното течение се носеха дървета, части от каруци, животни... Но облогът си е облог. Хвърлят се те от южния бряг някъде до следите от турския мост, и след много усилия и борба с потока на водата, успяват да се доберат отсреща чак в подножието на дървеното мостче. Смелчаци! Само който не е виждал разгневена Марица, той не би могъл да оцени подвига им, каквито и да са подбудите за него.

В западна посока се простираше Новият мост, свързващ  бул. „Руски” с Каршияка. Днес той е популярен като моста „Герджика”, по името на много известното заведение, допиращо северната му част. Имаше доста финес в иначе бетоновата му конструкция. Затова беше в очите на много пейзажисти, захласнати от лятните залези на огледалото се в реката слънце. Даже великият Цанко Лавренов в красива гравюра е запечатал  изглед на Новия мост, погледнат срещу „Герджика”. При съвременната му реконструкция, за голямо съжаление, от красивото му оформление не остана почти нищо.

Още по на запад желязна конструкция с жп линия свързваше двете гари на Пловдив. За добро или за лошо, отстрани на релсите беше монтирана тясна дървена пътечка. Какво точно е било предназначението й, е трудно да се твърди. Може би за ревизия и поддръжка на моста, може би за контрол и охрана, не зная. Най-често, въпреки изричната забрана на предупредителната табела, по тази пътечка мнозина преминаваха от бряг на бряг и поемаха сериозен риск за здравето и живота си. Признавам, правил съм го и аз, много бе неприятно, когато те засече влак, особено с парен локомотив. Пък имаше ли футболен мач оттатък, на игрище  „Марица”, движението ставаше толкова интензивно, че разминаването на потоците от хора в двете посоки се изпълняваше с опасни пируети над водата. Но при положение, че другата възможност да преминеш през реката е чак при Герджика, рискът намираше оправдание.

              

През пролетта на 1957 година реката се разля сериозно и достигна на юг до Орта мезар (днешните светофари на  „6 септември” и  „Руски”).

Откъс от книгата на Юлий Славов "Помня Пловдив"

Снимки: novosianie.com, ретро