Това е рубриката, в която ще ви припомни, какви важни събития са се случили на днешния ден - събития, дали отражение по света и в България, както и любопитни факти и истории.

Фернандо Магелан и приносът му за Великите географски открития

Фернандо Магелан е португалско-испански мореплавател, организирал експедиция като първа обиколка на света. Магелан е първият мореплавател, достигнал от Европа до Азия в западна посока и първият европеец, плавал в Тихия океан. Въпреки че самият той умира преди завръщането си в Европа, част от екипажа, ръководен от Хуан Себастиан де Елкано, се завръща в Испания през 1522 г., завършвайки първото в историята околосветско пътешествие, с което окончателно се доказва кълбовидната форма на Земята.

През 1505 Фернандо Магелан заминава за Източна Африка. В продължение на осем години служи във флота. Под командването на Франсиско де Алмейда той участва в плаване под испанския флаг и по африканското крайбрежие достига до Индия. По време на пътуването придобива ценен опит в почти всички професии на борда. Сравнително дълго време живее в Индия, а след това в Мозамбик. Взема участие в непрекъснатите стълкновения Индия и при потушаване на бунт в Мароко, където през 1513 година е ранен и се изтегля в Португалия.

Магелан предлага на португалския крал Мануел проект за търсенето на западен път към Молукските острови, но получава отказ за оборудването на експедицията. Отива в Испания, където придобива благоволението на младия крал Карл I (по-късно Карл V – свещен римски император), който го назначава за командир на флотилията и получава предложение за намиране на нов морски път до Индия. Той променя името си с испанското Фернандо Магелан и тръгва от пристанището на Санлукар (при устието на река Гуадалкивир) на 20 септември 1519, начело на флотилия от пет кораба. Когато предприема пътуването, Магелан е без морски карти, но въпреки това е в състояние да определи ширината по слънцето. Не е притежавал надеждни устройства дори за определяне на приблизителната дължина.



Екипът стига до мястото, където сега се намира Рио де Жанейро, за да се снабди с хранителните запаси и внимателно оглежда брега на Бразилия и Аржентина. В края на ноември корабите влизат в Южно море. След това те попадат под непрекъснати антарктически бури, но Магелан успява да запази командването на флотилията. На 26 декември 1519 се установяват в устието на Ла Плата. Магелан продължава да търси път към Тихия океан. Природните условия са неблагоприятни и като по чудо една буря довежда три от четирите кораби на входа на пролива, който днес носи името на Магелан. Корабите продължават да плават по крайбрежието на континента на север, след което се отправят на североизток и към островите на Югоизточна Азия. Експедицията стига до архипелага Туамоту (24 януари 1521), но едва в началото на март след изтощително пътуване те достигат до Марианските острови и се запасяват с храна.

Пътуването става все по-трудно. Почти всички членове на екипа страдат от скорбут и от липса на вода. Фернандо Магелан провежда ежедневни наблюдения и работи по съставянето на карта. В края на 100-дневното плаване в Тихия океан той забелязва върха на планина (на остров Гуам). Не след дълго достига неизвестния дотогава Филипински архипелаг. Магелан и екипажът искат да подчинят местното население на испанската корона и това причинява недоволството на местните управници. Скоро след това Магелан е убит от туземците на остров Матан (на 27 април 1521). Още няколко десетки души от експедицията му намират смъртта си на острова. Останалите моряци бързо напуснат негостоприемните брегове, но трябва да продължат без опитен водач и да достигнат целта си – Молукските острови.

След дълъг и труден преход в Испания се завръща само корабът “Виктория” с осемнадесет членове от екипажа. Те донасят значително количество подправки и така успяват да покрият разходите за експедицията, като наред с това дават и безценен принос към географската наука. Така завършва първата в историята обиколка на света, която окончателно потвърждава кръгообразната форма на Земята и води до откриването на западния морски път към Азия.

Иван Вазов е номиниран за Нобелова награда за литература за 1917г.

На 20 септември 1916 г. професор Иван Шишманов (според други източници - председателят на БАН Ив. Е. Гешов) издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература. Писателят вече е популярен в Швеция - през 1895 г. “Под игото” е преведен там. Преводач на шведски е д-р Алфред Йенсен. През 1912 г. той вече е член на Нобеловия комитет, който го изпраща у нас с мисията да се срещне с български учени и писатели. 

В спомените си приятелят на писателя Иван Шишманов пише, че когато Йенсен бил в България, хората от кръга "Мисъл" му говорили против Вазов. Смята се, че това може да е оказало влияние върху крайното решение на комисията. Йенсен бил преводач и близък приятел на Пенчо Славейков. Затова шведът поискал да предложи Славейков за престижната награда, но смъртта на поета осуетила това намерение.

За съжаление, през 1917 г. наградата не е връчена на Иван Вазов, а на Вернер фон Хайденщам (Швеция). Досега у нас кандидатите за Нобелова награда за литература са били Иван Вазов, Пенчо Славейков, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Любомир Левчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков. До днес обаче нито един българин не е печелил престижния приз. 

На тази дата рожден ден празнуват:

София Лорен – италианска актриса. София Лорен е артистичният псевдоним на италианската актриса София Вилани Шиколоне. В цялата си кариера София Лорен изиграва над 80 екранни роли. За близо 60 години в киното се снима във филми, заснети в различни страни от различни режисьори, като доказва умението си да се вписва във всякакъв екип и да създава безспорно ярки и запомнящи се образи. Героините ѝ впечатляват с удивителната си достоверност и жизненост.  Всеобщо призната е като една от най-красивите жени и най-известната актриса от Италия, a запазеното ѝ амплоа е на типична италианка в романтични комедии, и по-рядко трагедии. Притежава множество международни филмови награди. Носителка е на призове от кинофестивалите в Кан (1961), Венеция (1958, 1998), Москва (1965, 1997) и Берлин (1994). Наградена е с пет награди Златен глобус и два Оскара – съответно за „Най-добра главна женска роля“ в чуждоезичния филм „Чочарка“ от 1961 г. и „Оскар за цялостно творчество“ през 1991 г. През 1999 г. Американският филмов институт включва Лорен под номер 21 в класацията на най-големите жени звезди на класическото холивудско кино.

Валентин Райчев – български борец. Роден е на 20 август 1958 г. в София. Преди да ориентира към борбата тренира баскетбол, хандбал, лека атлетика и футбол. Негови треньори са Иван Миланов, Огнян Макавеев и Иван Караджов. Състезава се ДФС Левски Спартак (София) от 1969 до 1986 г. Първият му успех е на 18-годишна възраст, когато е балкански шампион за юноши (1976). Балкански шампион за мъже (1978). Печели турнира „Дан Колов“ (1979, 1980). На летните олимпийски игри в Москва през 1980 г. печели златния медал в свободен стил категория до 74 кг. През следващата 1981 г. е световен вицешампион в Скопие и европейски вицешампион в Лодз. Завършва ВИФ „Георги Димитров“ (София) (1987). След прекратяване на спортната си кариера е треньор в СК „Левски-Спартак“ (София) и националния отбор. Помощник-треньор на френския национален отбор (1990 – 1992). Днес има частен бизнес в град Костинброд.

Ралица Паскалева – българска актриса. Родена е на 20 септември 1989 г. в град Русе, България в семейството на Даниела и Красимир Паскалеви. Учи в СОУПНЕ „Фридрих Шилер“ в град Русе, а по-късно завършва „Първа езикова гимназия“ във Варна. Приета е в още от първия път в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Още преди да завърши академията през 2012 г., започва да снима в български и чуждестранни продукции. През 2014 година излиза филмът „In The Name of The King 3“, където Ралица изиграва главната женска роля – принцеса Арабела и си партнира с холивудската звезда Доминик Пърсел. Следват филми с Ейдриън Пол, Джон Рис-Дейвис, Джош Кели и др. Междувременно играе главната роля в сериала „Кантора Митрани“ по ТВ7. Героинята ѝ е адвокат Милена Хаджийска. През 2013 играе в 5-и и 6-и сезон в „Столичани в повече“ по БТВ като журналистката Дарина Михайлова. Изиграва ролята на Симона Александрова в хита „11А“, излъчен по кината от януари 2016 година. През 2015 година Ралица Паскалева завършва ускорен курс Film Acting в известната киноакадемия – NYFA – New York Film Academy в кампуса La Femis в Париж. На театралната сцена от 2011 до 2012 г. играе на сцената на Театър „Българска армия“ в представлението на проф. Красимир Спасов – „Както Ви Харесва“. От началото на 2015 година Ралица преподава актьорско майсторство за кино и театър в МОНТФИЗ (Младежка организация за независимо театрално и филмово изкуство). От 2016 година играе в сериала „Откраднат живот“ по Нова телевизия в ролята на д-р Галя Стилянова. В момента е водещ в предаването „Игри на волята“ по същата телевизия.