Дворецът "Врана" е пълен с история, а от 6 години е и любимо място за разходки на жителите и гостите на столицата през уикенда.

Царската резиденция се намира в покрайнитите на София. Това е мястото, където Симеон Сакскобургтоски и семейството му прекарва по-голямата част от живота си. Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради. Те са свързани с топла връзка и оформят дворцовия комплекс. 

На мястото на днешния дворец преди Освобождението се е намирал чифликът на турския управител на София Осман паша. През 1879 г. съратникит на Васил Левски хаджи Боне Петров наема имота от наследниците на пашата, а след това го откупува от тях за 500 лири. Финансови средства принуждават Петров да ипотекира имота пред БНБ. По-късно банката го обявява на търг, в който се включват двамата най-богати софийски банкери Ешкенази и Леви.

В търга участва и придворният аптекар на княз Фердинанд I д-р Никола Странски. Той плаща за имота 56 000 златни лева. Седмица по-късно Князът го откупува от него. Фердинанд I е известен със страстта си към орнитологията и решава да нарече чифлика на първата кацнала на покрива птица. Дворецът и паркът получават името си заради кацнало ято врани, типични за Софийското поле тогава.

Голяма част от имението, както и паркът, създаден от Фердинанд, са купувани на части в началото на ХХ век. Князът купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение "Чардаклия". Първата сграда е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа и е проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда, новият дворец, е построена между 1909 и 1912 г. Строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Фердинанд. Монархът дори взима личен заем от Руския император Николай II в размер от 3 милиона златни франка.

Сред забележителностите на двореца са таван от дърворезба, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтваре“. Вътрешните колони са изработени по прочутата италианска техника стуко. Забележителен факт е, че в двореца има и все още работещ стар асансьор "Шиндлер".

След като Фердинанд абдикира, собстеник на "Врана" става Цар Борис III, а след неговата смърт и на Цар Симеон II. През Втората световна война главната сграда е бомбандирана от съюзниците, но след това е възстановена. След премахването на монархията, дворецът се използва от представители на политическото и държавното ръководство на Народна Република България. Там се настаняват Георги Димитров и Васил Коларов, а след това и Вълко Червенков. След края на режима "Врана" е върнат на Цар Симеон II и неговата сестра Мария Луиза Българска.

Симеон Сакскобургготски дарява парка на Община София през 1998 г. Неговото условие е той да бъде отворен за всички български граждани, гости на столицата. Парк-музей "Врана" е отворен за посетителите през 2013 г. с работно време - събота и неделя от 10:00 до 16:00 ч. В парка могат да се видят над 400 растителни вида. Той е обявен е за национален паментик на културата.

 

По волята на Царското семейство от 2011 г. насам дворецът "Врана" се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“. Неговата цел е да се създаде отворен Научен институт с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека, посветена на историята на Българската царска династия. Ако "Врана" бъде отворен като музей, той ще е вторият реституиран царски имот, който е отворен за посетители. Първият е дворецът Царска Бистрица.

Снимки: Old Architecture BG