Днешният ден е един от най-значимите в историята на българската държава. На 22 септември 1908г. България постига своята независимост от Османската империя. TrafficNews потърси историка Самуил Шивачев, за да разкаже какви ходове се правят, за да постигнем независимостта. 

"Основият град на Независимостта е Търново, а в Пловдив и другите населени места Независимостта се приема с обявяването и прочитането на манифеста на площада. Гроздовият пазар не е свързан по някакъв начин с Независимостта в Пловдив. Просто през 2008-ма година на това място беше открит паметник по случай 100-годишнината на Независимостта и беше преименуван площада на "22 септември". Градът остава в сянката на Търново по време на обявяването на Независимостта. Обикновено манифестът се чете от кмета на Общината, но определено не се е случило на Гроздовия пазар", заяви Шиваче относно връзката на Пловдив с Независимостта. 

"Съединението и Независимостта са взаимно свръзани събития. В манифеста на Фердинанд България се обявява за независимо царство. Ако нямаше 6 септември, може би нямаше да има и 22 септември или Независимостта щеше да включва само северна част на България, но не и южната. Събитията така се построявят, че първо идва Освобождението, след това Съединението и накрая Независимостта. Ние не успяваме още с Освобождението да постигнем единение на всички български земи и съответно да бъдем независима държава. Така например се получава в Гърция, която още с освобождението се превръща в независима държава. Интересното е, че за разлика от други балкански държави България успява да постигне своята независимост безкръвно. В Гърция, Сърбия и Черна гора се води, за да стигнат до независимостта си. При нас безкръвно и по дипломатически път успяваме да постигнем независимостта. Набъркваме се между Великите сили и така си извоюваме нашето. В навечерието на Независимостта Русия и Австро-Унгария сключват съюз за действия на Балканите, който е известен като съюза Арула и Серентау и Александър Изволски. Самият Ерентау е човекът, който стартира пътя за анексиране на Босна и Херцеговина в Австрия. Опасенията са, че Младотурската революция от 1908г. ще доведе до налагане на строго налагане на клаузите. Това означава, че за България Османската империя може да изисква васалитетът да се спазва напълно, както и плащането на данъците. Ние говорим за Съединение, но международно правно до 1908г. двете части не са съединени. От 1908г. нататакъм вече говорим за единна България", заяви историкът.

"В голямата въртележка между Русия, Австро-Унгария и ние също се намесваме. В Русия смятат Фердинанд за австрийски агент, а в Австрия не му гласуват пълно доверие и го смятат, че има серизони връзки с Русия. За да покаже своята независимост от двете държави. Лятото на 1908г. той отива на гости на своя чичо Франц Йозиф. Именно по време на един голям прием, в който са поканени всичките големи крале. Българският владетел прави скандал на Франц Йозиф, рита стола, излиза бурно в залата и това прави впечатление на всички, които са там. Испанският крал успокоява Фердинанд и той се завръща. Този театър е бил предварително скалъпен между българския владетел и австро-унгарския император, за да се покаже, че двете държави нямат общи действия по отношение на Балканите и най-вече да се покаже пред Русия, че не се търси някакво деление. Това дава резултат, въпреки че Русия настоява България да не прави първа крачката, а да изчака Австро-Унгария да обяви анексирането на Босна. Тогава България да обяви независимостта си. Една малка балканска държава така реално нарушава Берлинския договор и Великите сили повече биха скочили на нея, отколкото ако една от великите сили първа направи крачката и го наруши. За съжаление ние правим първи крачката", заяви историкът за действията на българския владетел Фердинанд.

"Независимостта е един дързък акт на българите, но той успява да се направи с изключително постоянство, достойноство и да се защити честта на страната. Унизително е за една държава да бъде във васалитет, защото в целия период от тези 30 години след освобождението се държи много повече като независима отколкото като васална", даде своята оценка историкът.

"Опити за независимост е имало и преди това. След Съединението, когато се формира кабинета на Стефан Стамболов. Опитите преди 1885г. се провалят, защото просто не е било времето. Никоя Велика сила не е би подкрепила това. Същото се отнася и за Съединението Великите сили се занимават с техните си проблеми. Самият ход, че ти отхвърляш един васалитет означава, че ти трябва да можеш да го защитиш. Вариантите са дипломатически или военен път. Ние го правим по дипломатически път. Успяваме да се направи безкръвно и това е един от малките звездни мигове в нашата история", каза Самуил Шивачев.

"Тази година денят на Независимостта е особен, защото се случва в годината, която бяха пренесени тленните останки на Фердинанд. Постигна се помирение по отношение на неговата личност. Една уважаваща се държава трябва да приеме не само помирение, но и поуки от миналото. Ние нямаме толкова много владетели на нашата държава", добави още историкът.