1993-та е, безцелно се разхождам из Лондон, когато погледът ми съзира табела : "Тук е живяла Ада Лъвлас". Спирам и я гледам дълго време. За повечето хора това име най- вероятно нищо не означава. На мен, обаче, ми говори нещо. Когато през 1987-ма ми възложиха новото седмично предаване по БНТ 2 " Електронна къща", помислих, че дотук ще е кариерата ми на журналист. Предаването трябваше да бъде за компютри и видео, а у нас ни компютри имаше, ни видео. Заводът в Правец произвеждаше "Правец 82" и "Правец М", но фокусът на моето предаване трябваше да бъде първият домашен компютър "Правец 8 Д" , който започна да излиза от завода през 1986-та. Не познавах жив човек, който да го е виждал.

Дотогава компютрите бяха единствено тема на футуристите, а от книгите си представях как въвеждам няколко данни в машинката, задавам въпрос и тя ми отговаря.

След толкова години горе-долу се случва това, но през какво се мина.


Днес не само децата, родени след навлизането на компютрите, но и възрастните трудно могат да си представят как са живели преди тях. Информацията идваше от вестниците, радиото и телевизията. Като искаш да напишеш писмо някому, сядаш, вадиш бял лист и химикалка и пишеш. После отиваш до пощата, купуваш марка и плик и пращаш писмото. След седмица очакваш отговор. Телефоните бяха все още не във всеки дом, в новопостроените комплекси обикновено вървяха дуплетните форми, така че ако много имаш зор да се обадиш, а съседът ти в момента говори, отиваш, звъниш му и му казваш, че се налага да затвори.
Май тъкмо когато се появиха компютрите, въведоха и междуградските кодове на телефоните. Преди това работата беше " Ало,

Враца", телефонистки, кабини и покани за телефонен разговор на другия ден в 5 часа.

Светът се развива доста бързо, както стана ясно досега.


"Правец 8 Д" представляваше кутия с клавиатура, която се включваше в телевизор- най- често в "София 31". Те бяха хитът на малките телевизори. Едва пет години след началото на пазара беше пуснато флопидисково устройство с вграден контролер и захранване, които работеха с леко модифициран ДОС 8 Д. Компютърът се продаваше заедно с книга, в която всичко беше обяснено, но когато напълно го разбереш, се оказваше, че има грешка в една от програмите. Операционната система на първия български домашен компютър беше BIOS / Oric Basic (версия на MS Basic). В случаите, когато се използва флопи, операционната система е ДОС-8Д (за DISK II драйв), Oric DOC или Sedoric (за Oric Microdisk 3.5"). Не само на него, но и на "Правец 82", който си беше тежката артилерия на завода от селото на първия човек в републиката, се работеше много по - различно от сега. Всъщност Windows погреба цяла една ера, в която елементарните команди се изпълняваха с по няколко реда писане. Опитай да съхраниш, да редактираш- ако не го знаеш, си загубен. Авторът на тия редове го е изпитал на гърба си, след като писа шест часа и затвори, а на другия ден нямаше нищо. Ето какво казва един свидетел на онова време, хем за далеч по-добрия компютър "Правец 82"- " По клавиатурата на Правец 82 се пишеше на кирилица с големи букви, като липсваха Ш и Щ. Наместо Shift имаше бели бутони ЛАТ (латиница) и докато ги държиш се пишеше на латиница. Имаше червен бутон ЛАТ (изуродования Caps Lock) с който регистъра се сменяше до второ натискане. Наместо Escape имаше ОСВ (освобождаване) и наместо Control седеше бял МК (машинен контрол) бутон... Златни години..."... Дори да пуснеш един компютър, се искаха познания.

Видеото не беше по-разпространено от компютрите. Все още в бъдещето бяха видеотеките и кабелните телевизии, които излъчваха филми на килограм от тях без изобщо и да се сетят да авторски права. Става дума за 1988, когато нямаше какво да се яде и токът беше на режим. Но въпреки това, оказа се, компютрите бяха на прага. И видеото напираше.

Едно от първите неща, които научих, изучавайки тази толкова чужда - и не само на мен - материя, бяха компютърните вируси. Ако днес някой се ядосва, че са му хакнали профила, нека знае, че те се родиха още в началото. Човешкият мозък очевидно мисли в две посоки- добра и лоша. И лошата често е с една крачка напред.

Предаването тръгна, оказа се дори интересно. За да илюстрираме , единствени ние, освен "Всяка неделя", вземахме материали от международния обмен на БНТ. Две минутни клипчета, които показваха какви филми има по света и какви компютри. Това беше пробив. Предаването се излъчваше всеки вторник от 20 часа по БНТ 2, а след като мина първият месец, се реших на експеримент. Обявих, че на еди коя си дата, неделя, в Младежкия дом в Пловдив ще има среща на любители на "Правец 8 Д". С триста зора уредихме пет-шест работни места, домъкнахме телевизори, разклонители, техника и ...зачакахме. Не беше ясно дали изобщо някой ще дойде. И изведнъж стана чудо. Заприиждаха хора от цялата страна. От София, от Вакарел, от Русе, от Варна. Всъщност заводът в Правец произвеждаше компютър, но никъде нямаше софтуер за него. Единственият подходящ се публикуваше в едно сръбско списание. Хората идваха, за да видят себеподобни, на практика първите, заразени от компютърната мания у нас и да си обменят програми. Предаването продължи две-три години, накрая общо във фонда на обмените имаше сто програми. До края продължиха срещите един път месечно в неделя.

Поради липсата на софтуер, този първи домашен компютър у нас предопредели живота на доста момчета. Те сами правеха програмите, а после продължиха нататък. Сред първите участници има хора, които сега оглавяват големи компании в Западна Европа, а един от директорите в Силиконовата долина още не може да прости на майка си, че го е облякла за снимките с нейното бяло поло. Момчето тогава беше в пети-шести клас и беше измислило софтуер за архивиране. За да онагледим резултата, го снимах у дома си на фона на цяла стена библиотека, като за целта първо свалихме книгите, а после лека полека ги връщахме, така че анимирано да се получи пълното запълване на лавиците, оттам да онагледим и софтуера. В Стара Загора един любител беше измислил система как от компютъра да познава числата на Тото 2, а в Севлиево се роди първата кабелна телевизия. Един тарикат се сети, че като има видео, може да свърже целия блок с кабели и всички да гледат един филм. Друг пионер на видеото се оказа родопчанин от едно село, забито на върха на планината. Той си щъкаше с камерата, а жена му ни посрещна с родопска носия и ни подари ръчно плетени терлици и торбички. Така тръгна компютърната ера у нас. Беше доста трудна тема за телевизия, защото как да покажеш един бит или един чип... Искаше се фантазия.


А Ада Лъвлас, чието име на табела гледах няколко години по-късно в Лондон, е дъщеря на търговец, която е замествала баща си в магазина. За по-лесно изчисление, тя е въвела десетичната система. 1, нула. На това се крепи цялата тая ера, която в момента ни е превзела и няма връщане назад. Първият в света компютър Ениак е заемал цяла голяма стая. Ако е трябвало да изпълнява всички функции, които днес върши и най- елементарният смартфон, сигурно е трябвало да е голям колкото панаирна палата. Светът се развива, технологиите още по- бързо. Дали за добро или за зло, може да се спори, връщане назад няма.