Всеки ден минаваме покрай десетки табели с имена на улици. Бързаме за работа, за училище, за среща, погледи срамежливо се разминават, а табелите стоят безмълвни и поглъщат нашите емоции. Можем да бъдем тъжни, щастливи, замислени, често измъчвани от въпроси без отговори, а табелите гордо носят имената си и наблюдават разнообразието от съдби и чувства. И в това забързано ежедневие ние дори не се замисляме чии са имената на хората, които висят по табелите.

За една такава табела, улица, човек ще ви разкажем сега. Лично аз съм минавала стотици пъти по нея. Правила съм си срещи на тази улица. Била съм и щастлива, и тъжна. Вероятно табелата с името на проф. Фритьоф Нансен е била свидетел на безброй такива емоции, но никога няма да разберем. Кой всъщност е този човек? Вероятно за мнозина това няма никакво значение, но и той като нас има своята история. Нека ви представя този велик норвежки полярен изследовател, океанограф, дипломат, хуманист, философ и носител на Нобелова награда за мир. Роден е в далечната 1861 г. Липсата на всякакви съвременни технологии го превръщат в един първокласен скиор и детството му минава по пистите, където печели множество награди. Следва в университета в Кристияния /днес Осло/, във факултета по зоология. Специалността му го отвежда на експедиция в Арктика, която ще се окаже съдбовна за решението му да стане полярен изследовател и отдаде живота си на това.

През 1899 г. заедно с още четирима участници започва едно голямо приключение, в което пресича Гренландия със ски. Фритьоф Нансен е първият, който съставя подробна карта на южната част на острова. Събраната от него информация за релефа, климата, ледообразуването, растителността и животинския свят му носят голямо признание и наградата на Лондонското Кралско географско дружество. Светът започва да говори на този велик авантюрист на 19 век.

През 1893 г. стартира своята арктическа експедиция с кораба „Фрам“, по-късно описана в книга. Това е първият кораб, който успява да разбие арктическите ледовете, а целта му е да изследва Северния полюс. Самата шхуна е чудо на инженерната мисъл – подсиленият корпус издържал три години в хватката на арктическите ледове. Вече всички знаят за Фритьоф Нансен, но славата само го окрилява да продължава да покорява необятните ширини. Пътешествието приключва през 1896-а.

През 1905 година Фритьоф Нансен става първи дипломатически пратеник на Норвегия в Англия. Пост, който заема до 1908 г. В последните години от живота си се отдава на активна обществена и политическа дейност. Като върховен комисар на ОН за бежанците оказва изключителна помощ на милионите руски и арменски бежанци по време на глада, който настъпва след Октомврийската революция. Неговите комитети подкрепят и завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на Гръцко-турската война от 1919 – 1922. За тези си заслуги получава Нобелова награда за мир през 1922 г., парите от която изпраща за построяването на селскостопански станции в Поволжието и Украйна и оказване на помощ на гръцките бежанци.  Това го прави и един от най-големите хуманисти на времето си.

В България той пристига като председател на Върховния комисариат на бежанците през 1922 година и се среща с министър-председателя Александър Стамболийски и с представители на културно-благотворителното дружество „Тракия” начело с проф. Димитър Михалчев, които му връчват изложение на тракийските бежанци. За характера на госта говори изказването: „С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша”.

Тази уникална за времето си личност умира през 1930 година в градчето Люсакар. Наричан дързък, нестандартен, ексцентричен, завладяващ и т.н., проф. Фритьоф Нансен остава едно богато наследство за човечеството като един велик изследовател.

„Първото велико нещо е да откриеш себе си, а затова имаш нужда от уединение и съзерцание – поне понякога. Мога да гарантирам, че спасението няма да дойде, докато препускате през шумните ядра на цивилизацията. То ще дойде от усамотените места.“

Това разбрах за проф. Фритьоф Нансен, докато дълго се взирах в една табела, а името му нищо не ми говореше. Тогава просто се прибрах и исках да науча всичко за него, защото за такива личности трябва да се знае!

Вероятно и вие сте минавали стотици пъти по тази сякаш напълно обикновена улица. Може би дори не знаете името ѝ. Тя е едната от многото в нашия град, може би и във вашия. Бързаме, закъсняваме, разминаваме се, понякога гневни, друг път щастливи. Трепети и глъч вероятно огласяват улицата и в този миг. Съдби се разминават и отъпкват пътя за други, които ще минат след вас, а табелата с името на Фритьоф Нансен продължава да наблюдава безмълвна.

Сега отново можем да продължим да бързаме по улица „Проф. Фритьоф Нансен“.