И докато очите ми шарят по виртуалната карта на софийските улици, търсейки следваща личност, която да провокира желанието ми да опозная историята на човека от табелата, телефонът ми звъни. Приятелка започва да ми описва поредната житейска ситуация, а аз мълчаливо поклащам утвърдително глава. После следва въпрос какво правя и започвам да ѝ обяснявам за хората, които ме вдъхновяват всеки ден и ме наблюдават от табелите. Следва възторжен възглас от другата страна: „Разкажи ми за Балан! На тази спирка всеки ден слизам за работа.“ Добре, казвам, сега ще ти разкажа за Балан. Вече нямам колебания, имам посока, а това е личност, която е направила изключително много за българския език и е важно да си спомним за нея.

Станах рано, за да открия това място. Гугъл ме беше насочил към квартал „Младост“, но табела не откривах. Спирах десетки хора, с въпрос за името на улицата, по която се движиха, но всички повдигаха рамене. Дори живеещите там не бяха наясно с точното наименование. Знаех къде се намирам. Бях сигурна, че тази малка уличка носи името на бележит бесарабски българин, но общината дори не беше сметнала за нужно да сложи табела с името Александър Теодоров – Бален. Надявам се, че разказът за него ще донесе повече яснота за значимостта му, а институциите да отделят пари от данъците ни, за да отдадат необходимото уважение.  

Балан е първият ректор на Софийския университет и е бил преизбиран няколко пъти на този пост. Става професор през 1893 година и е ръководител на катедра по българска и славянска литература. Бил е декан и на Историко-филологическия факултет. Автор е на над 850 книги, статии и студии, които в голямата си част са посветени на езика ни.

Знаете ли кой е създател на думите: заплаха, украса, творба, влак, излет, хижа, възглед, усет, общувам… Вероятно се досещате! Балан е изключителен радетел за чист български език и полага огромни усилия да го предпази от чуждиците. Неговият стремеж да обогати речта ни и упори труд, който полага за това, го превръщат в творец на слова, които са останали и до наши дни. Употребяваме ги често, а дори не подозираме кой е техният автор.

Езиковед, литературен историк, етнограф, филолог, биограф, преводач… това е акад. Александър Теодоров – Балан. Основоположникът на българската филология е роден в семейство на сливенски бежанци в Бесарабия в селцето Кубей. Завършва в Прага, а през 1884 се установява в София и започва да работи в Министерството на народното просвещение, където се издига до „Началник на средното образование“.  Личната съдба на Балан е тежка. Той губи четири от седемте си деца още невръстни. По-късно умира и съпругата му Юлия Гресо също от туберколоза. Болест, която се е ширила в онези години.

Акад. Ал. Теодоров-Балан има големи заслуги за теоретичното изучаване на граматичния строеж на българския книжовен език, за изграждане на научна българска граматика. Той е автор на първия научно издържан учебник по български език.

До края на живота си Балан не спира да е част от академичния живот, изнася лекции и беседи. Академикът умира в София на 12 февруари 1959 година малко преди да достигне столетие. Изключително плодотворният му живот ни завещава голямо по обем и ценно по съдържание творчество.

И цялата тази история е събрана на една малка уличка, без табела, невзрачна и тъжна през зимата, с многоетажни сиви сгради, с изцедени от студа лица, с летящи боклуци… е с името на забележителен българин – акад. Александър Теодоров - Балан. Надявам се, приятелко, че това е достатъчно, за да придобиеш представата, че слизаш на място, изпълнено с толкова много история и значимост!  Хубаво е да знаем и помним!