Преди време минавах често по тази улица, но никога не съм обръщала внимание как се казва. Не е имало и значение, защото беше отправна точка към място, което добре познавах. Всъщност, на голяма част от улиците, по които минаваме не знаем имената, но много точно ни отвеждат към целта ни. Само преди дни отново минах с колата оттам, но този път реших да проверя какво е наименованието ѝ. На табелата беше изписано името „акад. Стефан Младенов“. Знам за много хора, носещи това име, но конкретно този човек нищо не ми говореше. Реших, че това е подходящ повод да науча кой знатен българин е удостоен с честта да има улица кръстена на него.

Изписах името му в търсачката и започнах да чета статия след статия. Оказва се, че това е личност, за която е добре да разкажа и да насоча интереса ви към него, защото акад. Стефан Младенов заслужава това!

Роден през далечната 1880 г. в град Видин, той още в гимназията проявява интерес към езиците и с лекота усвоява немски, френски и английски. Продължава образованието си в Софийския университет и изучава славянска филология. В Пражкия университет Стефан Младенов защитава и докторска дисертация, а във Виена, Петербург, Прага, Париж, Мюнхен изкарва няколко специализации. Владеел е около 30 чужди езика, които задълбочено и с изключителна старателност е изучавал, както тяхната диалектика, така и развитието им през вековете.

Известният български учен Стефан Младенов е езиковед от световна величана и с голяма международна известност и авторитет. Има стотици научни публикации и над 150 статии свързани с въпросите на българския правопис. Ерудицията му, културната и научна дейност, му отварят вратите към членство в редица академии в страната и чужбина. Негови изследвания излизат в много чуждестранни специализирани езиковедски издания. Съставя учебници и помагала, необходими за обучението на ученици и студенти. Заедно със Александър Теодоров – Балан, Стоян Аргиров и Беньо Цонев е съавтор на голям български тълковен речник.

Трудът, който му носи световна известност е „История на българския език“, е издаден през 1929 г. в Германия, а в България излиза едва през 1979 г. Съосновател е на списание „Родна реч“, чрез което има за цел да опази чистотата на родния ни език. И въпреки неуморната си дейност, той често заявявал, че е направил твърде малко, в сравнение с това, което би трябвало да свърши.

През 1945 година акад. Стефан Младенов дарява 140 хил. лв на БАН за образуването на фонд за трудове по български език и сравнително езикознание /индоевропейско, евразийско или всеобщо/.

Името на акад. Стефан Младенов бележи един от върховете на българското езикознание. Неговата природна надареност, задълбочената му подготовка и многостранна научна дейност оставят трайна следа в сферата на диалектологията, етимологията, лексилогията, историческата граматика, история на българския език, сравнително и общо езикознание.   

Ще мина отново по тази улица. Ще погледна с уважение към табелата и ще отдам заслужено внимание към личността, отдала целия си живот на езика, словото и значението им.

Все по-рядко се замисляме за красотата на българския език, не ценим думите, не влагаме мисъл в употребата им, граматиката отдавна няма стойност и е „безсмислен“ лукс, който малцина оценяват. Нека поне си спомним за хората, които са опазили това наследство и да положим усилия да го предадем на децата си!

А табелата с името на акад. Стефан Младенов ще продължава да стои на кръстовището в „Студентски град“ и ще събира впечатления за научната младеж, скъпите автомобили, безкрайните студентски запои, модни тенденции и трепетите на абсолвентите!